Нека започнем от самото начало - от брака на Уран ( Небето) и Гея (Земята). Според "Митологическа библиотека" на Аполодор, Уран бил първият истински владетел на земята. Кой всъщност е  Уран разкривам в статията си "Окото на урагана.Драг и враг". Уран или "урак" означава "змей","дракон" и това "име" е посято във всички краища на света от зората на времената - носят го градовете Ур, Урук и пр. и пр. Първите чада на Уран и Гея са хекатонхейрите - трима страховити великани с по сто ръце и петдесет глави - най-могъщите същества, създадени на земята, по думите на Аполодор. Те били затворени в Тартар и само веднъж Зевс ги извежда от мрачната бездна - за да помогнат на боговете в битката им с титаните за власт над света. Дали хекатонхейрите са прадревни машини, както утвърждавам в студията си "Чудовища и машини" или са одушевени същества ( твърде невероятно ) - в тази статия е без значение. Тук ще се занимая само с имената на двама от тях  - Бриарей и Кот.
 
 Поредица от три статии в моя блог са посветени на  генуезката дума  "pria" - "камък" и включването й в множество прадревни понятия. Стигнах до заключението, че "прия"("pria") означава "първичен"," първи", доколкото камъкът  е най-яркото и осезаемо въплъщение на първичния земен елемент. Оттук произлиза името Приам - "камък", но най- вече "първи", " първоздан". Имената на първичните стихии стоят в основата на понятийната система на човечеството. Според мен генуезкото понятие "прия" и  тракийското "брия" са идентични ." Брия" първоначално е означавало "камък" - преди смисълът му леко да се измести в "бряг" ( за "брия" - "бряг" - виж логичните доказателства на археолога Андрей Киряков) - и чак по- късно, вече със значение "град", да стане една от постоянните емблематични съставки на имената на тракийските селища.

 От казаното дотук за смисъла на понятието "прия"("брия") до тълкуването на името Бриарей, няма и една крачка. Името на могъщия първосъздаден колос - първороден син на Уран и Гея - според мен означава "Първи"," Първичен" - а защо не и буквално " Камък".

 Какво ни говори името на брат му Кот? Неколцина изследователи, между които е г-н Щарапов, вече са открили, че Кот най-вероятно е гръцка транскрипция на древното българско и тракийско име Кът, изписвано от хронистите като Кот, поради липсата на характерния знак "ъ" в "гръцката" азбука. Вчрочем може би тъкмо на Щарапов дължим това логично предположение, върху което стъпвам в настоящата статия. "Кът(-о)" се явява и като "Кут(-о)", а може би и като "Гут-(о)" в тракийската и българската именна традиция. Италия и особено Сицилия са пълни с топоними от сорта на "Catuso" (- uso, узо - е тракийски умалителен суфикс). Ето откъде произлизат фамилните имена на великия руски пълководец Кутузов ( впрочем това се знае) и на бележития сицилиански художник ( роден в град Багерия - вариант на България ) Ренато Готузо ( пиша за него в книгата  си "Връх България"). Но що ще рече понятието " кът"?

 Дешифровката му всъщност е много лесна, защото повечето древни понятия продължават да съществуват и днес, прикрити като обикновени думи от ежедневния бит. Това е най-доброто скривалище, което биха могли да си намерят, тъй като нашата " научна традиция" и нашето съзнание са настроени така, че скачат нависоко и дирят " по върховете", а не се ровят в скромния битов речник. " Кът" означава просто " кът" - домашен кът, семеен кът, собствен кът, свой кът - "закътано, пазено, лично пространство. От него произлиза понятието " къща"- дом.
Разкрих това значение от една простичка думица - "кътник","кътници" - " кътни зъби", наричани " вътрешни зъби" в стоматологията. Идентичен смисъл има названието molari ( кътници ) в много европейски езици. То е свързано с понятието molo - това закътано с диги място в пристанището, където корабите са в безопасност.

 Името Кът следователно означава " кътан, пазен, скъп, свой, домашен,вътрешен". Ако Бриарей е камъкът, а Гий - дървото ( възможно е, но не съм стигнала до задоволителен прочит на това име) - т.е. те представляват "външния свят", "дейността" на Кот е насочена навътре, в личния, домашен, вътрешен кръг, в къщата. В контекста на статията ми " Чудовища и машини" обаче, високотехнологичното съоръжение "Кът" може би е най-опасното и смъртоносно оръжие, което трябва да бъде най-строго охранявано - " кътано". Друг възможен прочит на името е "Кът" е "пазач".

 Имената на тракийския владетел Котис и на българския цар Котраг с пълно основание могат да бъдат преведени като " кътан", "пазен", "съкровен" - или "пазител". Името на Котраг се състои от две части - собствено име Кот- Кът и наставка " раг" , която г-н Щарапов правилно тълкува като "rag, reg, rex"- цар.

 Но дали и произнесено като "Кот" , името  на хекатонхейра и на въпросните царе е чак толкова далече от понятието "кът"? Каква е първата ви асоциация, щом чуете словото " Кот" - " котка", нали?

 Разсъждавайки по този текст, си дадох сметка, че названията на повечето домашни животни - първоначално опитомени, " одомашнени" и влезли във вътрешния " кът" на човека, започват с  "ко" или се състоят почти само от това звукосъчетание - котка, котарак ("кот" - на руски), кокошка, кон, кобила, коза, коч ( овца на италиански език е "pe-cora"), крава ( "ко-рова" на руски). Това, че названията са взети от българския език не ги прави спорни като примери - нашият език е световен език, той пази най-много понятия от санскритския, арамейския, пеласгийския - а съответно и от праезика, на който са говорели атлантите. Всъщност на италиански език, прекия наследник на латинския, "котка" е gatto ( catto - cat на англ.), "кон" е cavallo, "коза" е capra, "овца"( както вече отбелязах) е peCora. В студията си " Кобният час се отлага" в която изследвам ред понятия в съвременните и древните езици, произлезли от "коб" и " каб"  - "змия", съм казала доста неща за коня ( cavallo ), кобилата и козата - capra на италиански и caBra на испански, клетото животно, чийто образ змията си е избрала за своите заканителни проявления в света на човеците. Сега не става въпрос за това, а за много по-прост факт - формирането на имената на домашните - "вътрешните" животни. Сред тях привилегировано място заема кучето - cut ( кученце - на английски), на латински и италиански cane - но cucciolo ( кученце - на италиански, впрочем италианците наричат така малките на всички животни) и cuccia - кучешка къщичка, кучешко кътче. Показателна е "детската" думичка, с която ние, българите, наричаме кучето, когато го показваме на малките си деца - " кути, " кутко". "Кот" и " кут" всъщност са названията на "най-вътрешните" домашни животни, тези, които непосредствено споделят домашния "кът" на човека. Словото "КУТ"-"куче" буквално означава "пазач"," охранник".

 Подир всичко казано дотук предлагам нов прочит на понятията "КУТРИГУРИ" и " УТИГУРИ", които до ден днешен са костелива главоблъсканица, както за официалната историческа наука, така и за изследователите-ентусиасти. Смятам, че кутригурите, обитаващи териториите на запад от Дон, са ОТСАМНИ, ВЪТРЕШНИ, а утигурите, живеещи на изток от реката - са ОТТАТЪШНИ, ВЪНШНИ. "Ути" е слово, което би могло да се свърже с понятието "аут, out"- "вън". Колкото до "ГУР"-"ГУРИ" думата, според мен не означава "обединение", а просто " хора" ( " хореи", " хореяни" в смисъл на "хора" е древно аморейско понятие, цитирано в Петокнижието).

 Като "страничен ефект" от разкритията в този текст, предлагам и нова разгадка на смисъла, вложен в името на река Скът. Често съм се позовавала на един закон в словообразуването на понятията в древните арийски езици - когато пред даден глагол или субстантив се постави суфиксът "с" ("съ") се формира понятие с противоположен смисъл - "обличам" -"събличам", "обувам"-"събувам" и пр. Така можем да разчетем името Скът ( С-кът  ) като "непазена, неохраняема река ( територия )", външна зона.


ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ.
КЪМ ЕДИН ПОЗНАТ ФЕНОМЕНАЛЕН ПЛАГИАТОР - СПРИ ДА КРАДЕШ!
 

Думата "кот" има абсолютно точна етимологизация - kot (древнотюркски, означава "душа", одухотворен).
В латински и италиански - scudo, escudo. Оттам и "скътам". Ще си позволя да опитам да изведа семантиката. Ески - стар. Уд, от = огън. Паричката блести като.....изгаснало огънче :).
Това е за Кутузов:

1. Языковед Н. А. Баскаков производит фамилию великого полководца от тюркскогослова "кутуз", означающего "бешеный, вспыльчивый". (избухлив, кибритлия :):):):)).

Ооооох, какво да ти река? На това баба ми му викаше дрън-дрън ярина. Смучеш от пръстите си, Красимире. Представяш ли си хекатонхайрът Кот да се казва "душа"? Древните имена не са отвлечени и фигуративни. Те са в кръга на "утилитарността", прости, свързани с ежедневието.

Древните имена често пъти произлизат от още по-древни думи.
Обикновено са звучали като "син на еди-кого си", или са носели някаква отличителна характеристика на конкретния обект.
Предполагам, че се чудиш как така думи като тези са попаднали при гърците.
Аз отдавна не се чудя, защото знам :).
Наистина ми е неудобно да ти пиша неща, които са в противоречие и оборват тезите, които издигаш.
Истината в случая обаче е по-важна.
Къде срещна "змия" като каб и коб? В основите си думите кобра и кавалер имат един и същ корен - kab - висок, издигнат. Кабра (коза) води произхода си пак от него. Сещаш се през кой език.
Сардиния ти е любима. Ас-орда-ен-ия. Собственост на мъжете от азиатската орда, Милена. Колкото и да ти е странно и да не ми вярваш.

простичко (земя на) сердите, сардите?

Ия е названието на страната или територията.
Със Сицилия е още по-зле положението.
И сиканите, и секулите са......пак от онези краища.
Сьiк - натискам, мачкам. Смятам, че става дума за гроздето, от което после са правили вино.
Ако желаеш, поразгледай

https://www.mediafire.com/file/zzo5s5hpvpfseqr/%25D0%25A2%25D1%258E%25D1%2580%25D0%25BA%25D0

Още ми пуши главата :).
Има раздели за Рим, Италия, Гърция и много още.
Авторът е дяволски прав.
Не ти го натрапвам, ще го прочетеш само ако искаш.
Някои така и не поискаха :).
Дава отговори, много и правилни. На места само имам съмнения (такова четиво не може да излезе без одобрение на по-високата политика), ч е е замазал малко хуните, хазарите и българите, но останалото си струва да го знае човек.
Успех, мила. Не се надпреварвай с ""плагиата"" :), цялата му концепция е грешна и не струва нито пари, нито нерви :).
Ако прочетеш книгата, ще разбереш защо :).

Това ,което липсва или е загубено в древната история, в значителна степен може да бъде възстановено на база на анализа и на логиката! А там ти си виртуоз!
Серди, тяхното име носи и Сердика-латинското! Много точно е преведено и на Български, когато градът ,след превземането му от Крум ,става втория по важност град в царството ни-Средец ! Среда, разположен в средата на софийското поле Напомня ми схемата на името на Медиоланум- днешното Милано-Средище за вълна!

Желая ти доброто!

И не се впечатлявай от лошото, изречено зад гърба ти - имам предвид темата на един от сегашните ти постинги. Май Лао Дзъ беше казал:" Щом някой говори зад гърба ти, значи е по-назад от теб".
Хубав ден и приятни събота и неделя!

Говори зад гърба ти, следователно е зад тебе!
Аз даже не съм и чул!Пък и да чуя, няма как да угодя на всички, особено пък на такива, търсещи грешки? Като в онази френска приказка за селянинът и сина му, тръгнали да продават магарето в града!
Като не му харесва написаното от мен, има две решения-Първото - да не го чете, а второто- да напише нещо той самият, което да му хареса!Дори само заради това, че е писано от него!

Хубава вечер, Милена!

Привет и от мен! Точно тези дни си мислих дали думата кот- котка- gatta и т. н. не е свързана с думата "гад" В смисъл на домашно животно - гадинка. Но не съм сигурен в това, само давам предположението.
Поздрави!

Находката ти е изключително интересна!
Свързана е и с други понятия, непременно я разгледам!
Сърдечни поздрави!