С неописуема болка съобщавам, че на 10 юли 2021 г., след дълго мъченическо боледуване, издъхна моята  единствена дъщеря Елена. Детето ми стана жертва на зверството, цинизма и некадърността на една самозабравила се каста - "белите престилки" в България -  която отдавна няма нищо общо с благородната лекарска професия. Това прогнило съзаклятие на хиените, служещо на сатаната, тепърва ще отговаря за своите злодеяния.     
   Но има нещо още по-страшно - гнилостта на всички слоеве на българското т.нар."общество". До декември 2020 г. в продължение на почти двайсет години живях в емиграция и твърдя, че колкото и деградирала да е Европа, никъде няма по-оголена безчовечност, по-озъбено зверство, по-примитивна алчност, по-вулгарна простащина и по-мръсно ругателство, отколкото в България. Никъде няма по-нагло пренебрежение към Божията воля и човешкия закон. Земята ще се продъни под нас, ако продължим да я караме така дори още само два месеца. Ако не се опомним и не със скалпел, а със секира не изрежем смъртоносната гангрена, преди тя да поразила националния организъм до самия му ген.

  Ти се гордееше, че си българка, ти не пожела да напуснеш България, мое едничко дете. И ето я отплатата на българската "държава" и нейното "здравеопазване" - сринаха окончателно твоето здраве, отнеха ти всяка надежда за възстановяване, охулиха те с помиен уличен език и те обявиха за мъртва, докато още дишаше.

  Но има Господ и ще има възмездие.

  Дано във Вечността срещнеш повече светлина, любов и справедливост, мила дъще!

 Римляните са писали върху гробовете на своите близки: " Те няма да се върнат при нас, ние ще отидем при тях". Тази формула ме крепи, но преди да прегърна светлия ти дух, ще потърся земно правосъдие. И то непременно ще се състои - дори след години.

   Моля приятелите да не пишат нищо - няма думи за утеха на майката, която е погребала рожбата си. 
   А на тия, които не изпускат случая да кощунстват с мъката на другите, заявявам,че ще трия безумията им, без да скверня очите си с техния прочит.