Само на 42 км от ломбардската метрополия Милано се намира скромно градче, бивше селце, чието име нямаше да стане известно никога и никому извън близката околност, ако не го носеше най-вулканичният гений на световната живопис - Караваджо.

През 20 век славата на Микеланджело Меризи, наречен Караваджо, надхвърли дори тази на Рафаело Санти, а в последните години се превърна в религиозна истерия, в идолопоклонство. Нашата измъчена трагична епоха търси измъчени трагични гении - а нима има творец,който по-могъщо от Караваджо, въплъщава в изкуството и в битието си , огнената сплав от бунт, насилие и мъченичество? Гърчът на тела и лица, на жили и мускули, в неговите композиции, е потопен в безвъздушен мрак, в който формите се открояват с оскъдна бакърена светлина, извряла сякаш от пъкъла или от гръдта на самия художник.

Караваджизмът не е само оригиналният почерк на великия живописец, превърнал се в неподражаем пример за тенебристите, а и начин на живот - пълна непримиримост към всякакво, дори едва намекнато, унижение от страна на "меценатите", които държат "хляба и ножа", сиромашия, скитничество, кръчми, лоши компании, побоища, проститутки, ревност, неистовост, ярост, водеща до престъпление, безконтролност - но едновременно с всичко това - фантастична воля за работа, дисциплина и отговорност пред платното.

   Характерното лице с бледомаслинова кожа, с тъмни очи, лъчисти в юношеството и оловнотежки в по-късната възраст, с плътни черни вежди и ярки устни, което познаваме от автопортретите на Караваджо, се повтаря многократно в персонажите от неговите картини и някога ние с дъщеря ми си фантазирахме, че живописецът, прекалено беден, за да плаща на модели, е използвал за модел самия себе си. Но това едва ли е точно така, защото особено в зрелите си години, измъчен от преследване и бягства, художникът настойчиво впечатва собствения си образ в няколкото отрязани глави на персонажи от религиозните си композиции. Негово е и конвулсивно изкривеното лице, с виещи се змии вместо къдрици, в щита, изобразяващ горгоната Медуза, който би трябвало да се възприема като програмна творба. Тия повтарящи се автопортрети, в които няма нито капка разкрасяване, грандомания и честолюбиво вторачване в собствената персона, говорят само едно : че Караваджо възприема живота и смъртта от първо лице и е готов за страдание и възмездие.

   Страховито съдбовен е фактът, че враговете на художника атакуват тъкмо лицето му и го обезобразяват до неузнаваемост. С дълбоки инфектирани рани, горящ от треска, Караваджо блуждае из блатата край малкото тосканско  пристанище Порто Ерколе ( днес в провинцията на Гросето ),  в търсене на трите си платна - вероятно тези, на които най-много е държал, тези, които е пожелал да подари на племенника на папата в знак на благодарност за дългоочакваната отмяна на смъртната присъда, произнесена срещу него в Рим - и които може би съвсем преднамерено са му откраднати. Тук, в летния зной, сред  сухите безутешни тръстики, той пада в несвяст и подир няколко дни умира, ненавършил 39-години.

   Много по-късно, когато се подготвя паметник за лобното място на художника и се разкопава гробището Сан Себастиано в търсене на неговите тленни останки, в некрополната църква е открита кратка записка от неумела ръка, с правописа на Сейчентото. От нея се разбира, че точната дата на смъртта на Микеланджело Меризи, наречен Караваджо, е 18 юли - годината е сгрешена, но днес се знае, че това е лето Господне 1610.

   Колкото до неговата рождена дата - тя е 29 септември 1571.Роден е в деня на Св.Архангел Михаил и в негово име е кръстен Микеланджело. Небесният покровител е превелик - дали това не обяснява необуздания темперамент на протежето? Тъкмо откриването на кръщелното му свидетелство през февруари 2007 г., според което младенецът е роден в Милано, сякаш формално лишава село Караваджо от цялата му гордост, отстоявана през вековете - честта да бъде родно място на гения. Но малцина са чували фамилното име Меризи - а прякорът Караваджо гърми все по-мощно в изкуството и в умовете на днешните хора. В селото са родени бащата и майката на художника , тук е коренът и на двата му рода - бащин и майчин. В детството си самият той за кратко се премества  да живее в село Караваджо заедно със семейството си - търсят спасение от поредната чумна епидемия, вилнееща по-безмилостно в големите градове. Но на семейство Меризи спотаяването в тихия роден край не помага особено - от чума загиват бащата,чичото и дядото на бъдещия велик живописец . Като причина за гибелта на бащата - Фермо Меризи, се изтъква и друга версия, но по-интересно е името му. Фермо в доста рядко собствено име в Италия и означава "спри!".Това е прилагателно в м.р.ед.ч., чието значение е "неподвижен" или причастие от глагола "fermare"-"спирам", но в италианския език се използва най-вече в императивна форма - fermo! - спри! (стой на място!) като се съгласува по род и число -  ferma! - когато заповедта е отправена към жена и съответно - fermi! ( мн.ч )  - когато е отнесена към повече лица. Смятам, че подобно име се дава на новородени, чиито родители са губели своите дечица в съвсем ранна младенческа възраст - като заклинание към фатума - "спри!", "остани жив!". Съответствие в българската традиция са имена като Стоян, Стойко и пр.
   
   Но нека подир това несъразмерно дълго въведение, породено от моята страстна обсебеност от личността на гения Караваджо, се върна към зададената в заглавието тема - какво означава името Караваджо и главно - има ли то нещо общо с древния тракийски етнос и език? Оказва се, че има!

   Името на градчето Караваджо - Caravaggio в Ломбардия - има своя точен паралел на остров Кипър - малкият пристанищен град Karavaz в област Кирения, който днес се намира в Севернокипърската турска република и вече се нарича Алсанджак в област Гирне.Според обясненията в гръцките сайтове името на кипърския град означава "кораб". Руските етимолози обясняват произхода на думата "кораб" - " корабль" - тя логично произлиза от "кора" - от издълбания дънер на дърво, служещ за изработване на лодки - в зората на корабоплаването. Аз бих добавила още по- красноречивото българско слово "коруба" като праобраз на понятието " кораб". Латинското название на село Караваджо, споменато за първи път през 10 в. е Caravagium. Латинският глагол "vagio"- крещя, издавам вопли - по-скоро няма нищо общо и в не в тази посока трябва да се търси смисълът на името. Но виж "vago"  е нещо друго - този глагол означава " блуждая", "странствам", "пътешествам", "скитам" ( оттук идва италианският глагол vagare, субстантивът " vagabondo"- скитник ). 
  
  Така в името Karavaz разпознаваме словото "кораб" - средство за воден транспорт на хора и стоки. А предвид прадревния произход на населението на остров Кипър ( самото име на острова означава "кипър" - строен, гъвкав - откъдето произлиза и названието на кипариса), можем да бъдем сигурни, че и названието на град Karavaz има тракийски корен и смисъл. Това тракийско име са възприели гърците ( гръцкият език е дериват от тракийския ) и то се е запазило през вековете до момента, в който турците са го променили в унилото Алсанджак.

"Стемата" - гербът на градчето Караваджо - представлява щит, разделен на четири полета - две червени и две бели, шахматно разположени. Щитът е обрамчен с лаврови клонки и увенчан с корона - впрочем короната е атрибут в гербовете на почти всички италиански села. Мегаломания или спомен от монархическата епоха - не е важно. Важното е, че този величав символ на царската власт също произхожда от "КОРА". Какъв е първообразът на  "КОРОНАТА"? -  Венец от сплетени клонки.

  Много пъти съм казвала, че на Апенинския полуостров е по-лесно да намериш селище с древен тракийски произход, отколкото поселение, нямащо нищо общо с траките. Но как тракийският "кораб" е заседнал в Паданската равнина?

Ето някои варианти на отговора :

1. Жители на Кипърския Karavaz още в древността са се установили в Северна Италия и са създали селище, което са нарекли с името на родния си град. Обратното - италийци да са положили основите на кипърското селище по ред причини е по-малко възможно. 
  Вариантът "преселение", който съвременните учени винаги изтъкват като причина за сходствата в имената или елементите на културата на отдалечени един от друг обекти, обаче никога не е звучал сериозно в моите уши. Много по-уместно е да се съгласим, че цялото Средиземноморие и неговият хинтерланд в прастари времена са били населени от групи на един и същи етнос, говорещи сходни езици.

2. Преди два милиона години сегашната Паданска равнина е била част от т.нар. Паданско море ( доказан научен  факт). При по-нататъшното оттегляне на водите, са останали плавателни водни  басейни и в крайбрежните селища, едно от които е днешното Караваджо, са били използвани кораби.

3. При основаването на село ( днес градче ) Караваджо, е намерен изкопаем кораб и този факт е определил името на селището.

4. Река Серио ( Serio ), която тече в близост до градчето  Караваджо, както и езерцата по нейното течение, които формират днешния "Регионален природен парк Серио", в далечното минало са били много по-пълноводни и съответно плавателни.

Всички изброени "възможности" обаче си остават само докадки. В околностите на градчето Караваджо не са предприемани хидро-геоложки изследвания с голям размах, нито са правени езикови дирения, за да се установи произходът на името. Но "словесната археология" много често изпреварва реалната и проправя път към откритията на бъдещето.





  

   


   

за първи път чувам,за 'караваджизъм'..ще го запазя.
Благодаря ти!

Караваджизмът не е само оригиналният почерк на великия живописец, превърнал се в неподражаем пример за тенебристите, а и начин на живот - начин на употреба на света, на околните и на собствената личност - пълна непримиримост към всякакво, дори едва намекнато, унижение, от страна на "меценатите", които държат "хляба и ножа", сиромашия, скитничество, кръчми, лоши компании, побоища, проститутки, ревност, неистовост, ярост, водеща до престъпление, безконтролност - но едновременно с всичко това - фантастична воля за работа, дисциплина и отговорност пред платното.

Интересно изследване/ както винаги/, впечатли ме!
Имаш право според мен, нали и корабите от Средновековието са каравели! Но ми се струва ,че и в кар има заложен смисъл! И се намесва един, струва ми, се стар Български глагол, който вероятно, според изводите ти, води до тракийско начало- карам, возя! Директно води, според мен, до тракийския и Каруца например Някои я свързват с четири колела, но тя кара и хора! Както и автобус на съвременен френски-кар!-заложено в старите Икаруси! Ето и каравелата...
Интересна тема, пораздвижи мисловната ми дейност!

Поздравления за интересно поднесения материал!

Хубава вечер!

За "car" имам отдавнашна идея, но кой знае кога ще напиша нещо.Радвам се на хубавите ти думи!
Най-сърдечни пожелания за приятна вечер!

"Караваджизъм" е понятие, което доста изкуствоведи използват. Желая ти хубава вечер!

Не, не. Караваджо произлиза от турски кара+ваджия (ВАДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Простонар. Укорно или гальовно название на нещо; пущина. Еле тази солунска митница — на сърцето ми е израснала, ваджията!). Караваджо е турчин!
А Karavaz е родно място на родителите на Карабас Барабас, щото гърците нямат звук бъ.

В италианския език чуждите съществителни - нарицателни или собствени имена, които окончават на "з" или "ж", приемат окончание "-aggio","oggio" и т.н. Например името на Св.Амброзий, покровителят на Милано, се произнася Амброджо - Ambroggio. А колкото до гърците - те в древността са имали "б" - бета. Четенето на бета като вита започва през Средновековието.

Крайно време е за нова категория-" Тюркофилия"
В тази връзка , интересно ми е да чуя, те, тюркофилите, какъв смисъл врагат в каравана, какво и е турското тълкувание?

А в историята методите са предимно папагалски! Когато се наложи нечие мнение, дори и грешно да е, останалите се занимават не с коригирането , а с повтарянето му! С възхвалата му!
И, ако все пак, някой се осмели да го оспори, останалите като глутница се нахвърлят върху ниго? Крещящ пример- Ганчо Ценов
Какво, той е антиБългарин , а видиш ли, антибългарите срещу него са истинските Българи?
Е до такива извращения водят" методите" в историята!
Била консервативна наука?Тя по природа е като всяка друга наука, подобни методи я правят, меко казано консервативна!

Хубав ден, Милена!

Нямам представа кой е 1997, но ми се струва, че коментарът му съдържа по-скоро ирония към моето тълкуване,отколкото защита на някаква тюркофилска версия. Но кой знае, може би имаш основание. Аз никога не съм се впечатлявала от присмеха над моите идеи. Ако учените и хората на изкуството се движеха винаги в рамките на общоприетия канон, нямаше да има наука и творчество. Впрочем откритията в последните две десетилетия доказват, че постулатите на т.нар. официална наука, които сме изучавали в училище, са пълен блъф, предназначен за дураци.
Сърдечно ти благодаря и ти желая приятен ден!