Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06 14:37 - САМО С ГОЛ ПРИРОДЕН ИНТЕЛЕКТ НЕ СТАВА, ДАЧКОВ - ТРЯБВА И ЧЕТЕНЕ, ЧОВЕЧЕ!
Автор: milenavarbanova9 Категория: История   
Прочетен: 1009 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 10.06 21:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Събуждам се много рано. И първите десетина минути оставам в леглото, „прелиствайки“ новите, появили се късно предишната вечер статии в сайтовете – особено в любимия ми „Свободно слово“. Това е моята крехка преграда срещу мисълта за битовизмите, които ме чакат в надвисналия ден. Макар че едва ли вестите, които непрекъснато взривяват както света, така и нашето най-интимно пространство – леглото, постелята – биха могли да ни ободрят за ежедневната битка с насъщните задачи.

 Та чета в „Свободно слово“ заглавието на публикуваната, вероятно след полунощ, статия на Явор Дачков „КИРИЛ ПЕТКОВ Е ТОЛКОВА ГЛУПАВ И ИНСТИТУЦИОНАЛНО НЕГРАМОТЕН, ЧЕ ОЩЕ НЕ ЗНАЕ, ЧЕ ВЕЧЕ НЕ Е ПРЕМИЕР“, което ми допадна, защото по отношение на Кирил Петков и Асен Василев, никой нормален човек не би изразил различно мнение. Не само в сегашната ситуация, а още отпреди половин година, когато Херо и Радев ги натресоха манипулативно начело на управлението. Извадките от съдържанието, които „Свободно слово“ винаги поставя над статиите, за да отрази съществените моменти в тях, също ми вдъхнаха доверие и аз отворих текста.      

Но това, което прочетох, ме порази:


 „Българите спокойно трябва да се оставят на някакъв протекторат (което и без друго става от 1000 години насам), което е прозорливото прозрение на Вера Мутафчиева. Ние сме точно толкова несъстоятелни като самостоятелна държава, колкото са и македонците. Ние сме едно и също и затова толкова се дразним едни на други. Бутафорни малки народи, без никакъв принос за света и историята, но с голямо самочувствие и пълна забрава за Бога, който е помислил и за нас, като ни е създал и ни пази от тотални щети, земетресения, бедствия, войни и изпитания, които не можем да понесем.

   Ние сме посредствен народ, в което има чар и е напълно нелепо да се пънем за политкоректна нобелова награда за дух и прочие неща, които не са ни по възможностите.“
 
  Когато един нелишен от интелект и от верен нюх за преценка, индивид, пише така за страната и народа си, това означава или че той им е смъртоносно обиден за някакво фатално събитие в собствения си живот, или че иска на всяка цена да привлече вниманието към себе си. Да „раздруса духовете“ чрез някаква особено скандална провокация. Но когато този индивид е българин и говори за „посредствеността“ на българския народ, който няма „никакъв принос към европейската цивилизация“, нещата отиват още по-далеч. Плод на какво е това изказване? На невъобразимо невежество или на болезнено самомнение, на психическо отклонение, изопачаващо и отричащо всичко научено за историята на нашата държава? Защото едва ли Дачков през годините не е прочел поне ред от учебниците по история – във времената на неговото ученичество те не бяха толкова нихилистки и лъжливи. Тогава не ги е писал „колективният Сорос“.

    Познавам Явор Дачков съвсем бегло, винаги сме се разминавали по тангентата, въпреки че той, доколкото зная, е мой съгражданин – роден е във Враца и дори е завършил „моята Френска гимназия“. Не сме се заварили в нея, защото той е доста по-млад от мен. В един момент се оказахме колеги в Националното радио, където той изненадващо бе назначен в Програма „Хоризонт“ – невероятен успех за толкова млад и неизвестен човек в ония времена. В Радиото имаше негласна, но желязна „стратификация“ и работещите в „Хоризонт“ смятаха хората от Програма „Христо Ботев“, където се подвизавах аз, за втора ръка журналисти и изобщо за по-долен разред млекопитаещи. Ето защо за прясноназначеният Явор Дачков, аз бях празно пространство и той не отговори нито веднъж на колегиалните ми поздрави, когато сме се засичали по коридорите или в барчето на Радиото. Дружеше само с венценосците от малкия кръг избрани хоризонтаджии, които днес колят и бесят в БНР, след като го направиха третостепенна медия. Отдавна е казано, че ако искаш да успееш в живота, трябва да дружиш само с успели.

    За Дачков тогава казваха, че е следвал богословие, без да го завърши, а после се е прехвърлил в НАТФИЗ, пак без да се дипломира. Никога не съм се интересувала от биографията му, това са само дочути в оня период приказки – може би са напълно недостоверни. Но след написаното от него в днешната публикация в „Свободно слово“ би ми било интересно да узная какво точно образование има този човек и какво е оформило подобен нихилистки, саркастичен и светотатствен по отношение на българския народ мироглед.

    Ще продължа още малко. Не си представям Дачков като актьор, защото лицето му е почти лишено от мимика. На сцената би играл с успех само ролята на трето колче. Виж, като водещ на новинарска емисия в телевизиите, стои много добре и неговото развитие в журналистиката можеше да вземе тази посока. Скоро в Радиото се разчу, че го уволняват и тъкмо тогава, в кафенето, моят съгражданин вежливо и усмихнато ме поздрави – за първи път откакто работехме заедно. Но тогава пък аз не отвърнах на поздрава му, погледът ми премина през него като през вакуум и повече никога не съм срещала Явор Дачков – освен десетилетия по-късно във виртуалното пространство – в качеството му на авторитетен и търсен политически коментатор, собственик на сайта „Гласове“. Не се гордея, че не поздравих човек, нарочен за уволнение – ясно ми е какво значение има дори една дума на подкрепа, дори едно елементарно кимване, за такъв „обречен“, защото в гнездото на пепелянките, каквото представлява ( или поне навремето представляваше ) БНР – около журналиста, над който бе надвиснало уволнение, се образуваше празно пространство както около прокажения. Атмосферата беше отвратителна, а и сега навярно е същата. Но как да поздравя лице, чието комично и неоправдано високомерие, ме бе лишило от съчувствието, което винаги изпитвам към колеги в беда? Защото в Радиото никога не уволняват за некадърност – причината за уволнение на журналисти там винаги е инакомислието.

    Скоро и аз бях уволнена от БНР от една кръгла нула, за която едва ли някой днес си спомня – Александър Велев, потомствена комунистическа номенклатура, поставила се изцяло в услуга на евроатлантизма, както толкова много други нищожества, желаещи да се забрави комунистическото им минало – тяхно или на бащите им. Ще отбележа един малко по-късен епизод, който би могъл да се разглежда като символ на трагичния ми сблъсък с тези слузести мекотели. Няколко години подир уволнението си, вървях забързано по Витошка, работех като чистачка в един турски супермаркет и се прибирах в квартирата си с унизителната си заплата – две банкноти, които не стигаха дори за наема. Детето ми ме чакаше, а нямах пари да му купя вечеря, макар че току-що бях получила „месечното си възнаграждение“. И ето че на тротоара се сблъсках с Александър Велев, който излизаше от едно „Ченч бюро“, разгръщайки и броейки огромен сноп едри банкноти – пачка с дебелина поне двайсет сантиметра. Той гузно се опита да ме поздрави и трескаво намуши пачката в чантата си. Изплюх се от погнуса.

    После последваха две десетилетия емигрантски неволи. И преди година и половина отново се завърнах в България, макар че вече имах възможност да се сдобия с швейцарско гражданство – след единайсет години, прекарани в Швейцария. Челният удар с българската действителност беше страшен, тази озверяла действителност уби единственото ми дете. Но на този фон особено болезнено звучи заклеймяването на българския народ от страна на хора като Дачков. Та аз се върнах от Швейцария, за да бъда в Отечеството в тия „последни времена“, които ми отнеха всичко – но не и любовта към България.

    Какво толкова страшно е видял в живота си Дачков, ако се абстрахираме от уволнението му от БНР? Наскоро ми попадна някакво писание за историите му с Люба Кулезич и издигането му покрай нея. Клюка или факт – отнасям се към това без капка ирония или пуритански упрек. Журналистическата среда е толкова мръсна, всички отношения могат да бъдат осквернени. Но че Дачков е прескочил по някакъв начин в оградения терен на „голямата българска журналистика“, подир скромното си битие на уволнен радиорепортер, е самата истина – канят го в свободните медии като изявен и уважаван политически наблюдател, гласът му се чува ( неслучайно и сайтът му се нарича „Гласове“). Не говори интересно, липсва му блясък, няма дар за афористична, запомняща се реч, но позицията му е честна, разумна, достойна. Принадлежи към тесния кръг анализатори, които разобличават платените лъжи на евроатлантиците и разгромяват предателската политика на българските колониални властници. Числи се към периметъра на избраните, чието мнение има тежест в българското общество и които до известна степен контролират и направляват обществените настроения.

    Отнасях се към този човек с уважение, следях изявленията му. Докато тази сутрин той духна и разпиля всичко, показвайки … истинския си лик – нима?

    Яворе, земляците нямат правата на приятели, напротив, твърде често се оказват опоненти, защото „никой не е пророк у дома си“ и т.н. Но няма как да подмина днешното ти изказване и да не ти дам съвет – поне като историк. Ако изблиците ти се дължат на внезапно полудяване, то в случая трябва да се намеси специалист и да постави диагноза. Ти принадлежиш към русите, едри, неособено подвижни физически типове, които сдържат емоциите си. И понякога тия емоции избиват в краен, креслив нихилизъм и отричане на всичко, което ни заобикаля. Ако случаят е такъв, за него има думата медицината. Но ако изказването ти се дължи на историческо невежество – състоянието е поправимо, само дето се иска много четене. Не на политически анализи в Гугъл, а на исторически съчинения в библиотеката.


    Даже и традиционната българска и чужда историография дава много примери за изключителния принос на българите в славянската и европейската цивилизация – създаването на славянската държавност, сътворяването на глаголическата и кирилската азбука, разпространението на славянската книжовност и православието, Златният век на българската култура, който е направил от България културен бастион. И това е приносът на българите през ранното Средновековие, а после идват културните, религиозни, дипломатически и войнски завоевания през периода на Втората Българско царство. Третата Българска държава от самото Освобождение на България, става един от най-важните носители на духовност в Европа – в литературата, изобразителното изкуство, театъра имаме такива забележителни творби, за които изчерпаната европейска култура отдавна не може да мечтае. Това не са банални недоказани твърдения, а очевидни факти. Такива огромни духовни завоевания не се създават от посредсвен народ.


    Колкото до новите открития на изследователите на историята на българския народ – те доказват, че траките и българите са маята, основният фермент на евроазиатската цивилизация – от Индия до Апенините. И на теб, както и на всички невежи съвременни хора, това ще се стори набор от фантазии, но отдели време и прочети свидетелствата на древните автори, прочети Диодор, Аполодор, Страбон. Прочети за тракийските културни герои Орфей и Лин, които според Диодор, са дали писмеността на човечеството.


    И тогава се изказвай за приноса на българите в световната култура – вече като минимално ерудиран субект.

    Прочети и някоя моя книга – няма да паднеш прекалено ниско, ако се запознаеш с написаното в нея. Прочети статията ми „Преклонете се пред Андрешко“ – там накратко са проследени историческите корени на българската държавност.

    Не говори глупости за близостта и еднаквостта ни като народ със „северномакедонците“. Нима наистина не си наясно как е формиран „манталитетът“ на сегашните българи отвъд Вардар? Или нямаш представа, че ако го нямаше Берлинския конгрес, съдбата на Сан Стефанска България коренно щеше да се различава от участта на днешната разпокъсана българска държава.

        Ще ти кажа и друга истина – политическият и културен упадък често е участ на най-древните народи. Виж Сирия, Палестина, Ливан, виж междуособиците в Кавказ, виж ситуацията в Ирак, Афганистан и т.н. За подавянето и унищожаването на тяхната културна идентичност вина носят днешните политически гамени и злодейски държави, които се представят като люлки на цивилизацията, а са само вулгарни крадци на история.

    Чудя се как не си се задавил с тая идиотска дума „протекторат“, която ни навираш в лицата. Не хиляда години „протекторат“, а седемстотин години робство и седемдесет години политическа зависимост ( 45 от СССР и 33 от САЩ ) ни докараха до днешния хал. Не бъркай причината със следствието. Не „протекторат“ ни трябва на нас, българите, а политическа независимост и ясно съзнание за културната ни идентичност, което се получава с добро патриотично образование. Соросоидите неслучайно посегнаха най-грубо на образованието и на историческата истина за България. Ето го резултатът – получиха се запъртъци…без малко да кажа – като теб. Но все още се надявам, че ще преодолееш нихилизма си. Просто седни и чети.

    Не се позовавай на „прозорливите прозрения“ на Вера Мутафчиева. Тази изключително ерудирана жена имаше големия недостатък на историческото чуждопоклонство и преклонение пред гърцизма. Гърците са си приписали всички достояния на тракийския свят – и тази лъжа продължава да се мултиплицира. Но е комично да я повтарят и самите българи, защото целта й е да ги лиши от самочувствие и самоличност. Разбира се, по времето на Мутафчиева и на нейния баща, не се знаеше почти нищо за реалната история на траките и българите.

    Нашата трагедия е, първо: че ни управлява мръсна утайка от глупци и некадърници – специално подбрана от окупаторите, за да гарантира тяхната власт. Ако в правителството и в НС влизаха умни и просветени хора, те нямаше да предават на националните интереси. И второ: че за нашата история и народопсихология се изказват неграмотни полуинтелигенти – да, Дачков, точно като теб!

    Природният интелект, оставен сам на себе си, невинаги е гаранция за верни заключения. Нужни са и знания.


А в крайна сметка, знаеш ли - ако това, което заявяваш в публикацията, е непримиримото ти убеждение, просто си събирай дръндарите и отпрашвай за Канада. Заедно с глупеца Кирил Петков, когото ненавиждаш. Човек, който презира народа си, е също толкова опасен за Отечеството, колкото и предателят, който продава България за пари или власт.


  Милена Върбанова      



Гласувай:
7



1. morskipesni - "Челният удар с българската действителност беше страшен"
10.06 15:14
Милена, изобщо не се свиква .. ето, в МАНГАЛСКА Варна дори няма повече БЪЛГАРСКА действителност. Насладих се на хубав и издържан материал, критичен към правилото-как младите нации (безкултурни) настъпват агресивно, като на свой ред стават стари нации, отпускат се, надебеляват, вкаменяват се - изчезват. Но има и нещо друго, съществуват КАЧЕСТВЕНИ, както и генетично малоценни "видове". Ще дам пример: новото ято скакалци огризва посевите до колец, но УМНИТЕ животинки оцеляват поради добрите си запаси, като изчакват скакалците сами да измрат от глад. Аз видях с очите си, как глупендерите "умни" немци изтряскани от много ум с три "ваксини" накрая разбират, че играта свърши - и са били отровени. А "глупавият" българин се смее с глас...
цитирай
2. milenavarbanova9 - Благодаря, morskipesni,
10.06 16:01
Много смислен и навременен коментар.
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей, Милена!
10.06 21:54
Ти сама си открила причината за поведението на Дачков!
Напомпаната му самомнителност!?
Той се смята за чутовен връх и ние, както и България- респективно- не го заслужаваме! Напълно!Много сме малки спрямо него! Ние, заедно, му пречим, да постигне това ,което заслужава!
Като говори за" Българите", какви са ,със сигурност не се счита ,че е измежду тях! Или, ако все пак се включва, това за него е в резултат на недоразумение и на лошо стечение на обстоятелствата!

Всичко най- добро!
цитирай
4. milenavarbanova9 - Здравей, Ваньо,
10.06 22:15
Благодаря ти за коментара!
Ами аз съм му го казала, на Дачков, в последния абзац - този, който презира народа си, не е по-добър от неговите откровени унищожители. Какво прави в България и по студиата - как може да "защитава" каузата на народ, когото презира и смята за посредствен? В такова раздвоение трудно да живее - да заминава при народа, когото уважава. Само че там няма да го чакат с червения килим и розов памперс. В емиграция много неща се преосмислят.
Подобен индивид - ако е толкова "напомпан", значи не е много умен. Но както и да е, на фона на мнозинството журналисти-дебили, изглежда интелигентен и разсъждава правилно. По текущите политически въпроси, не в дълбочина. Работата е там, че всички тия хора са много неграмотни. Културата им е в Гугъл. А също имат крайно ограничен житейски опит.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: milenavarbanova9
Категория: История
Прочетен: 440132
Постинги: 274
Коментари: 1671
Гласове: 1692
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930