Малката ми подава плюшения си Прасчо, което почти винаги означава едно нещо:

“Хайде да играем на куклен театър!”

Започвам така:

  - Здравейте, дечица! Искате ли да разкажа приказка?!
  -Даа! Искамеее!

Подскачат и двете внучки, докато подреждат до мен на леглото още от любимите си плюшени герои. От мен се иска само да се опитам да скроя набързо история и с играчки в ръцете и с донякъде преправен глас да я разкажа.

Те сядат всяка на столчето си и приказката започва…

Много обичам, когато Ади - голямата ми внучка подсказва как да продължим, като включва все нови и нови действащи лица.

А очичките на Лили светват при всяко действие на любимите герои. Има песнички, стихчета, даже и борби!

Театър си е...

Обичаме го!!!

Странник