Разгърнах луксозния том, озаглавен "Неразказаната история на Троянската война", (2024 г.), издаден от Атеа Букс ( че от кого другиго?), с "внушително участие" на плагиатора П.Серафимов - псевдоисторик с измислена биография, поддържан от олигархични лобита - не защото горя от нетърпение да зърна какво е "разказал за Троянската война" (неговите писания неизменно са еклектика от цитати и плагиати), а за да разбера дали продължава да краде от моя скромност, подир унищожителните разобличения, които публикувах по негов адрес през изминалата 2024 г., в пресата, електронните сайтове, научните форуми, блог.бг и в книгата си "Името България и етнонимът българи". Както съм подхвърляла и друг път - наказанието е лечение за престъпника, а безнаказаността го води към  разрушителна мегаломания и лудост. Маниакалността, отключена у някогашния скромен занаятчия от село Борец (Салалий), община Брезово, заради фалшивите лаври на "учен" и "промислител", с които "национално" мимикриращи лелки с честно спечелени червени ферарита, увенчаха плешивото му чело, вече не дава ни миг покой на плагиатора - той трябва да публикува исторически трудове! Той трябва непрекъснато да се изявява! Той трябва да се къпе в благоговението на тълпите! Е, как ще го направи? Като похищава чужди открития, разбира се! Дялът в "Неразказаната история", сътворен от паразита, който вече осем години кръвосмуче от моите статии и книги, е пълен - както и предполагах - с плагиати от мои текстове. Ще цитирам най-най-арогантните от тях, които, заедно с досегашните му грабежи от моите публикации, тутакси ще представя на прокурора, следователя и вещите лица, разследващи системното нарушаване на авторските ми права от "историческия" манипулатор с прозвище "спароток" :

  1. На стр. 40 - Названието на "миниите" псевдоисторикът свързва с глагола "минавам". Плагиаторът е взел наготово моята идея за произхода на името на цар Минос (името Минос на владетеля на Крит и етнонимът "минии" имат идентичен смислов заряд) от статията ми "Произход и значение на името на цар Минос" публикувана в блог.бг на 20.01.2020 г., отпечатана своевременно във в. "Нова Зора" и включена в моята книга "Атланти и гиганти (2022 г.). Сигурна съм в това, защото само ден преди моята публикация, плагиаторът бе инсталирал комични предположения за въпросното име в блога си в blogspot.com. Аз се отзовах присмехулно за неграмотния му текст и във връзка с изтипосаното от него недоносче, написах статията си за Минос. След като я прочете, "спаротокът" се "поправи", крадейки моята идея и симулирайки по-късно, че е чел труда на "уважавания учен Алберт Карноа", чието име е открил, както винаги, в сайта perseus digital library. 


  2. На стр. 42 - Плагиаторът "просвещава" читателя, че "името на траките  и пеласгите "сели" (Σελλοι) може да се преведе като "уседнали" (от "sed"), имащи постоянно селище". Това е пряка кражба от статиите ми "Библейски свидетелства за изтреблението на атлантите" (15.07.2019 г.) "Исполинът Ог, цар на Васан - един фантастичен исторически реванш" (1.08.2019 г.), "Одрин - градът на великаните" в моя блог (9.08.2019 г., има я и със заглавие "Великото име на Одрин и одрисите", в блога на археолога Андрей Киряков, 12.08.2019 г.), от "Содом, Гомор и Витлеем" (27.11.2021г.) и др. Тези откривателски текстове са публикувани в блог.бг, в множество електронни сайтове, във в. "Нова Зора", в книгите ми "Злато за смет" (февруари, 2020 г.) и "Атланти и гиганти"(2022 г.), като четвъртата от тях - "Содом, Гомор и Витлеем" е поместена, както във вестника на СБП "Словото днес", така и в "Името България и етнонимът българи", излязла от печат на 25.07.2024 г. - четири месеца преди бисера "Неразказаната история". От статията "Содом, Гомор и Витлеем" терористът, който години наред се гаври с принципа за неприкосновеност на чуждата интелектуална собственост, е плагиатсвал и обяснението ми на финикийската/арамейска буква "ламед".

    3. На стр. 65 - Плагиаторът в миг на гениално "озарение", твърди: "(...) използването на чумата като биологично оръжие, е традиция (...)" Цитатът е дословна кражба от статията ми "Бог Аполон - името на най-красивия сред боговете", публикувана многократно и включена с идентична бележка под черта в "Името България и етнонимът българи". На същата страница невежият "исторически" чалгар пише "периодики" вместо "периеки", което е ярък показател за нивото на историческата му компетентност.


  4. На стр. 80 - Рецидивистът, погазил хилядократно закона за авторско право, "поразява" читателя с ерудицията си, благодарение на която описва външния вид на Ахил, Менелай и Одисей - с руси, светли коси. Въпросното "откритие" е ограбено от книгите ми "Връх България" (2016 г.) и "Атланти и чудовища" (2018 г.), които са публикувани и в Интернет. Моята статия "Герои и чудовища" от книгата "Атланти и чудовища", в която правя уникалното наблюдение на външността на  на ахейските герои, подробно описана от Омир (никой до този момент не се беше занимавал с този въпрос), е публикувана и във в. "Словото днес". По същия начин плагиаторът превърна в своя мантра откраднатото от моята статия "Библейски палестински градове с български имена" (13.07.2019 г.) описание на външния вид на библейския цар Давид - за да не си прави труда да чете Вехтия завет.

    5. На стр. 91 - Фалшификаторът "се досеща": "Името на благородника от Беотия Фрикс (Φριξος) е етническо и означава Фригиецът". Пряката кражба е от моята книга "Атланти и чудовища" (2018 г.), публикувана и в Интернет. Същото припомням в статията си "Вълчето писмо на българите" (озаглавена "Фриги, лидийци, ликийци, етруски, волски, българи, вълци" в сайта факти.бг от 23.12.2021 г.), публикувана и в книгата ми "Името България и етнонимът българи".


  В нещо като "пролог на признателността", псевдоисторикът отправя колегиална благодарност към неколцина учени - съвременници и покойници - като снизходително, от висотата на корифей, потупва по рамото живи и мъртви. Моето име не се споменава ни сред живите, ни сред предалите Богу дух, въпреки че аз активно работя по темата за идентичността на българи и троянци - явно, както обикновено, крадецът е сметнал, че идеите ми са особено ценни и достойни да сложи парафа си под тях - като под свой собствен "научен принос".

    Внезапно осенилото го "прозрение", че Омир е родом от Меония и е наричан Омир Меониец, за което аз съм писала още в статиите си "Вълчето писмо на българите" (23.12.2021 г.) и "Две теории за произхода на българите - една истина" (21.07.2021 г.), вземайки този факт от историческата литература, плагиаторът също ползва наготово от мен, защото четенето е изморителен процес. Особено за един илитерат, който се осланя на очевидна редакторска намеса в "повествованието" си в "Неразказаната история". Иначе то би било пълно с нелепи фактологически, граматически, правописни и стилови грешки (не че сега ги няма, но са по-малко) - подобно статиите в блоговете му и "лекциите" му в Ютуб. 

    Удивително е, че в огромния куп от
"използвана литература", от който става ясно, че "спаротокът" е полиглот и спокойно чете латински - интересно, защо се скри вдън земя, когато го поканих на исторически дуел с прочит на древни текстове в оригинал - оглушително липсва "Илиада" на "колегата му" Омир - та нали пророкът на "истинската българска история" се е запретнал да дописва тъкмо нея! Вмъкнатото по терлици, между другото, заглавие "Homer, Iliad with an English Translation by A.T.Murrey, Cambridge, (...), Harvard и т.н. Ltd 1924, се мъдри там само за фасон - със същия мотив, с който родните търгашчета, непознаващи латиницата, курдисват бомбастична английска фирма на фасадата на дюкянчетата си.


  Колкото до неграмотната приумица на П.Серафимов да нарича великата Омирова поема "труда на Омир" - тоя "пазарен етикет" ще коментирам по-късно. 

    Неотдавна бай Руси Чанев се прогласи за съавтор на Патриарха на българската литература Иван Вазов. А ето че почти веднага след него от тъмните подмоли нашето варварско настояще изплува и съавтор на Омир Меонид, който ни "доразказва" "Илиада" - без никога да я е чел!  




17.02.2025