До редакцията на в. Марица и ел. сайт Марица, Пловдив
    ЗАЯВЛЕНИЕ И ОПРОВЕРЖЕНИЕ
    от Милена Върбанова историк, културолог,член на СБП
    Уважаеми господин главен редактор,
    Уважаеми господин Саръмов,

    Не само моля, а изисквам "интервюто", направено с мен от г-н Р. Саръмов в сряда ( 1 юни ) и публикувано днес, в неделя ( 5 юни ) да бъде снето от ел. сайт "Марица", поради фактологическите грешки, допуснати в него от интервюиращия. Грешки, които поставят под съмнение моята компетентност на историк пред всеки читател, който има дори най-бегла представа от история и митология. Колкото до "интервюто" или по-точно "преразказа" на моите думи във в.Марица, излязло в Пловдив вчера, събота, 4 юни, моля ви да оповестите в следващия - утрешен - брой на уважавания от мен вестник, следното опровержение:

    ОПРОВЕРЖЕНИЕ 

    от Милена Върбанова на голяма част от информацията, съдържаща се в "интервюто", публикувано на 4 юни под заглавие "Пътешественичка преброи (?!) българските градове в Италия" във вестник и ел.сайт "Марица":

  Уважаеми господин главен редактор,

Не стоя зад голяма част от информацията в преразказа на моите думи, публикуван под цитираното заглавие. Невъзможно е да се прави по телефона интервю, посветено на топоними и митологични и исторически фигури, чието цитиране изисква абсолютна точност. Грешките допуснати в цитирането на имена и факти от интервюиращия - г-н Саръмов, поставят под съмнение моята компетентност като историк и в неблагоприятна светлина изобщо моята личност. Такива грешки се съдържат почти във всяко изречение на преразказа на "интервюто" - например:

    Названието на авзоните - първите заселници на Апенинския полуостров, означава "отглеждащи лозя", а на дошлите по-късно и сродни с тях енотри - "правещи вино". Тази разлика е размита в "интервюто", а тя е важна за специалистите.

    Не аз съм "открила", че името на Италийския полуостров и на Италия, произхожда от името на Итал, цар на сикулите, който заедно със своя народ - сикули или енотри - се заселва на полуострова и големите острови след авзоните. Това е известна информация, пише го навсякъде и е абсурдно да се твърди - или пък аз самата да твърдя (!), че става дума за мое откритие. Така бих станала смешна. По отношение на сикулите и пеласгите на Апенините, аз имам множество други открития, които интервюиращият не пожела да изслуша. Името на Итал е смислово свързано с думата vitello - теле, но връзката е непряка.

    Името на Ликаон, син на Пеласг, цар на Аркадия, в публикацията е предадено от интервюиращия като "Ликон", което за историк е пренеприятна грешка и аз не бих желала да ме свързват с нея.

    Името на цитираната от интевюриращия историчка от Булгарограсо, е Стефания Дувия, а не "Довия". В нейната творба изобщо не става дума за съществувалото в района на Комо графство или държава България. Сведенията за това идват от други източници.

    Кметът на Булгарограсо ( кмет по времето на моето на моето посещение в селото ) се казва Кузини, а не "Козини".

    Не планината, а самото село в област Кампания, вече достатъчно известно на българската общественост, се нарича Челе ди Булгерия ( "Български килии").

    Фактологическите грешки са огромно число и за да изброя всичките, би трябвало да изпиша доста страници. Тези грешки се дължат както на недостатъчната осведоменост на интервюиращия, така и на нежеланието му да изслуша обясненията ми на множеството си неструктурирани, хаотични въпроси. Аз имам доста опоненти сред историците от "старата школа" и в никакъв случай не бих желала те да приемат грешките на интервюиращия за моя сметка - като проява на невежество от моя страна.

    Освен фактологически грешки в самото съдържание на "интервюто" ( или на неговия преразказ ), са допуснати и несъвместими с добрия тон квалификации на администрацията на с. Булгарограсо, които споделих с интервюиращия само за негово осведомяване, без да подозирам, че той ще даде публичност на това. Голямото си разочарование от срещата с официални лица в това ломбардско село, съм споделила с по-подбрани изрази във видеоинтервюто си за Врачанската телевизия.

  Има грешки и в цитирането на заглавията на моите книги, както и в сведенията за тяхното съдържание. Например заглавието на книгата ми "Атланти и чудовища" е изопачено като "Титани и чудовища"; книгата ми "Връх България" не е посветена на "планината Челе ди Булгерия", пътуването до село Челе ди Булгерия е само кратък епизод, разказан в една от главите; а новата ми книга "Кръвен данък" не е "сборник от исторически статии" - историческите текстове в нея са само три. Особено неприятно ми стана, когато в "интервюто" прочетох напълно изфабрикуваната "информация" за смъртта на дъщеря ми от "коронавирус". Моята дъщеря никога не е боледувала от ковид, причината за смъртта й е съвсем друга болест и аз не зная кому са нужни тези измислици.

    Ще споделя общото си впечатление от "преразказа" на моите думи - този преразказ ме представя като неинтелигентна фигура, като "домакиня", която разправя нещо мимоходом зърнато пред комшийките си на пейката. Това впечатление ни най-малко не отговаря на моята личност и начин на поведение. "Любопитките" за вилата на Клуни, за Соловьов, за Лукас и прочие пошлости, не са в моя стил. Никога не съм казала и дума за подобни неща, защото те не ме интересуват. 

    Накрая - като капак - и името ми е сбъркано. Аз наистина се казвам Милена Върбанова Велчева, но подписвам книгите и статиите си с името Милена Върбанова и с това име съм позната на хората, които се интересуват от заниманията ми. В известен смисъл съм благодарна на интервюиращия, задето ме е подписал Милена Велчева - така по-малко читатели биха свързали "интервюто" с мен.

    Не съм и "пътешественичка". Живях почти двайсет години в чужбина като икономически емигрант, изкарвах си хляба като болногледачка и краткото си свободно време посвещавах на моите изследвания. За "преброяване на българските градове в Италия" не може и дума да става - такава заявка е комична!

    Не се съмнявам, че интервюто е добронамерено. Но подобни грешки анихилират добронамереността и я превръщат в нейния антипод. Бях изпратила предварително на интервюиращия три мои статии. Ако беше предал моменти от тяхното съдържание в публикацията си, щеше да бъде прекрасно от всяка гледна точка. Фантазии в случая не са нужни.

    В заключение, уважаеми господин главен редактор, Ви моля и настоявам да снемете това злополучно "интервю" от Вашия сайт и да публикувате моето опровержение във вестник" Марица". Не бих искала културната общественост на половинмилионния, обичан от мен град, да остане с превратни впечатления от моя труд и скромната ми личност.

    С уважение:
Милена Върбанова  

--------
 А ето и какви нагли послания ми отправи неграмотникът Саръмов, след като е прочел писмото ми до гл. редактор. Предполагам дори, че го е скрил от началника си.

вс, 5 июн. 2022

Г-жо Велчева!
  Ще ви оправя грешките и ще ви помоля да спазвате добрия тон!   Росен Саръмов  

-------
 
Уважаеми г-н Саръмов,
С нищо не съм нарушила добрия тон. Не съм Ви обидила с груб израз, а съм изразила неудоволствието си от тази публикация, което е мое право.

Такива интервюта не се правят по телефона, освен ако журналистът е много компетентен в материята. Има и такива жирналисти. Трябваше да ми изпратите статията за преглед. И главно - постоянните ви викове по време на интервюто - " Не е вярно! Не е доказано! Ама моля Ви се!" Ви попречиха да се съсредоточите върху основните пунктове и да ми зададете логични въпроси, които оформят структурата на статията. Аз също съм била журналист в течение на дълги години в БНР.   

Накрая ми заявихте, че сте уморен. Това е странно, защото не аз Ви търсих за подобен материал. На другия ден отново бяхте уморен или зает.  

Трябва да се разбере, че такива статии не се подготвят лесно и не трябва да ги свеждаме до забавни случки.   В заключение - Вие ще поправите ВАШИТЕ, а не моите грешки. 

  Но аз моля да изпълните искането ми и да снемете материала.   С уважение: Милена Върбанова   

-------  

Г-жо Велчева!
  Изрично Ви попитах как да ви пиша - казахте ми Велчева. Изрично ви попитах- да спомена ли за дъщеря ви - казахте ми да. Това, че разказвам какво е езерото Комо може да ни ви харесва, но аз искам да покажа какъв е този район. И дали това ви харесва или не - изобщо не е ваша работа.  
Аз не мога да разбера, кога точно ме предупредихте, че това което казвате за кмета не трябва да се публикува. Защо изобщо ми го казвате?  
Разликата между Кузини и Козини, Ликаон и Ликон, авзони и тн. можеше да се оправи като ми се обадите.   Г-жо Велчева, вие не сте историк, никога не сте работили като професионален такъв от куртоазия на едно две места ви писах като такава. Опазих ви по време на разговора от публикуването на огромни глупости - като онази за машините на Сцила и Харибда, дето щяха да ви се смеят с глас. За което, ако бяхте поне малко сериозен историк, щяхте да сте ми безкрайно благодарна.   Заглавието е такова, защото смятам, че няма нищо обидно в това човек да е "пътешественик". Не мога да напиша заглавие "Гледачка на стари хора от Италия обикаля градовете с предполагаеми български топоними".  
Ще ви помоля повече да не се свързвате с мен по никакъв повод. 
С уважение: Росен Саръмов
--------
 
До Р.Саръмов

Човече, кой Ви е казвал, че дъщеря ми е починала от ковид? Кое Ви накара да пишете измислици?  

След като обявявате, че ще се състои представяне на книгата на Милена Върбанова, кой Ви подсказва да ме представяте като Велчева?   

Но Върбанова или Велчева - това не е важно. Важни са грешките, които допускате от неосведоменост в самото съдържание на "интервюто".  

Дали Вие ме смятате за историк или не, ми е все едно. Аз съм известен автор не само в България. 

Но престанете да ми ми пишете глупости - не понасям глупостта.  

Ако продължавате, ще публикувам опровержението си в най-популярните сайтове. Престанете да ми досаждате.

Всичко, което имах да Ви кажа, вече е написано в опровержението.   

Просто замълчете, защото сте изфабрикували лош, неверен фактологически материал. Махнете го от сайта - само това искам от Вас.  

Милена Върбанова
-----
* Оригиналите на мейлите са в пощата ми.
-------

Както се вижда, опровержението е отправено към главния редактор на "Марица". Вместо това, получавам послания от самия неграмотник Саръмов, който, вместо да се извини, особено за кощунството с кончината на детето ми, се прави на "обиден" и ми отправя нападки в присъщия си пошъл, просташки стил. Подозирам, както заявих и в по-горните редове, че писмото ми изобщо не е стигнало до шефа му. Интересното е, че въпросният "журналист" Саръмов ми писа пръв, не ме оставяше на мира с "посланията" си и при това "ми забранява" да се "свързвам с него", тоест да му дам отговор и да го поставя на мястото му.

Угнетена съм от пълната липса на интелект, културна осведоменост и морал у подобни случайни пришълци в "културната зона".

Разбирам те напълно и ти съчувствам!
Наясно съм, какво изживяваш!
Много неприятно е, изпитал съм го!
Беше преди години ,поискаха ми материал на историческа тематика Естествено , ориентирах се към монетите Дадох го на дискета, проверен многократно
След време ме извикаха, да взема брошурата, била готова Връчиха ми я, с очакване да целувам ръце!?
Е, благодарих естествено!
Но в къщи, като почнах да чета, ми призля
Беше редактирано всичко и то не в посока подобряване , а омаскаряване? например, за бронза вместо калай ,беше писан калий? Особено от химическите редакции място не можех да си намеря! На краставичар - краставици
Направо се разболях!
Вдигнах телефона!
Не ме ли радвало това , че имам публикация? Обясних им, че не гоня бройки, при това, такива Имам предостатъчно!На всякакви тематихи, освен професионална! Но да ме маскарят и то професионално, това няма как да преглътна! Защо ,преди да я печатат ,не ме извикаха, да проверя какво печатат?
Допускат ли ,че точно аз, може да сбъркам нещо в химията? И някакъв, случаен ,да ме коригира?
Ако някой е искал да ме омаскари, омаскарил е и себе си!
Скъсвам брошурата и публикацията там изобщо не считам за моя
Някаква пишман учителка се занимаваше с брошурата, явно искаше да демонстрира превъзходство? А превъзходството и спрямо мен беше единствено в това , че по някакъв си начин , се бе докопала до пари!
Според мен беше злонамерено, но бързо му сложих точка! Така ,че ако стане дума, да кажа, че в тази публикация единственото ,което е вярно и е излязло изпод ръката ми, е името ми!
Не се ядосвай, забрави го бързо! Все пак повечето неща са специфични и аз, който все пак се интересува, не бих им обърнал внимание!
Но е гадно да те редактират по подобен начин!

Хубав ден!

Описал си го много добре. И "феномена" на подобни маскарящи публикации, "редактирани" от пълни неграмотници или дори провокатори ( защото как да си обясня епизода с "ковида"?) и отвратителното чувство, което остава у нас. Лошото, Ваньо, е, че сега всичко е "Карай да върви!". Карай да върви, това ли е най-важното? И наистина не е най-важното - в ада сме, пред война сме, това е най-важното. Но неграмотници и фалшификатори, подобни на описания, но заемащи върховни длъжности, ни сринаха до тоя хал.
Желая ти хубав ден и ти благодаря, Ваньо!

Разбирам Ви напълно и Ви съчувствам!

Ясно е, че е нужна голяма предпазливост, когато "даваме интервюта". Трябва да познаваме публикациите на съответния журналист и подготовката му по темата. Изявления на научни теми не могат да бъдат "преразказвани" - грешките са неминуеми. Особено неприятно е, че открития в областта на историята, най-често се възприемат от некомпетентните "журналисти" като забавни и любопитни факти и те дават воля на фантасмагориите си.