В този текст ще представя моето обяснение на имената на няколко тракийски народи, смисълът на които до този момент не е разтълкуван или досегашното тълкуване не е задоволително. Разкривайки значението на тези тракийски етноними, си даваме ясна сметка за единството между тракийския и българския етнос.  

АБАНТИ - Бащи, стари - от "abba" - баща на арамейски, откъдето идва и думата "абат" - отец. Ако премахнем българската и пеласгийска носовка "-ант" и приставим окончанието "с" или "т", се получава Абас или Абат. Етнонимът е и собствено име на множество царе и други персонажи, свързани с тракийската, българска и етруска древност. Абант е син на Посейдон и Аретуза, епоним на абантите, народ, населяващ в най-древни времена остров Евбея, споменат от Омир в "Илиада" - "абанти със плитка отзад на главата" ( " Сън. Преброяване на корабите ). Същата прическа виждаме на стенописите в двореца в Кносос. Абант се казва верният другар на Персей, Абант е етруски принц, приятел на Еней, Абант е троянец, син на Евродам и пр. Превеждам името на остров Евбея като "земя на бащите, старите, благородните" - "бащиния". Името на Йобат, цар на Ликия, който омъжва дъщеря си за Белерофонт и му оставя трона си, означава "стар бат" - "стар баща". Показателно е свидетелството на Аполодор в Кн. 2 от "Митологическа Библиотека", че по време на десетия си подвиг - похищението на кравите на великана Герион - когато вече е пристигнал на остров Еритея в Атлантическия океан, Херакъл станува в планината Абант - следователно става дума за име и народ - абанти - чиято древност възхожда към атлантската раса.  


АДОМАНТИ - Бездомни, но и непокорни.  


БАНТИИ - Батии - бащи, също както абанти.  


БЕСИ - Духове. Бесите са смятани за жреческото съсловие на тракийския народ сатри.  


БИСТОНИ - Татуирани, изписани нарисувани - от "пис", "пиша" - с помощта на специален нож - бистури ( днес италианското название на ланцета). Името им е свързано с името на град Пистоя в Тоскана, Италия, чието название идва от малкия, изключително остър нож, с чиято помощ занаятчиите са украсявали - изписвали - художествените си произведения.  


БИТИНИ - Етнонимът е идентичен с "витини". Още в книгата си "Връх България" (2016), обясних това име като "отглеждащи лозата" - vitus на латински - от "виеща се ( лиана )". Но битини би трябвало да се преведе с по-общ термин - от арамейското byth - дом, къща, бит, живот, уседналост, развито земеделие. Лчатинското vita произхожда от бит, живот.  


БУБЕИ - Бащи, предци, но и змии. Столицата на индийския щат Ориса ( Одиша ) носи името Бхубанешвар, което има същото значение.  


ДРОЗИ - Етнонимът съкрушително напомня римското име Друз и руската дума "друзья", "друг" , както, разбира се и българската "другар". А също названието "друзи" на етнорелигиозната общност, изразител на гностическото направление в исляма . Някои тълковни речници обясняват названието "друзи" като производно от името на техния идеолог Абу Абдулах Мохамад ибн Исмаил ад-Дарази, или Дараши, което значело "шивач" - буквално от "дреха". Трудно е да бъде прието подобно тълкуване. Несравнимо по-близо до "друзи" е понятието "другар, съмишленик". Самите друзи също отхвърлят подобна етимология и извеждат името на общността си просто от "сдружени", "обединени". В италианската област Калабрия, в провинцията на главния град Реджо Калабрия, се намира община Рицикони и към нея се числи "фракцията" ( по-малко село или махала ) с красноречивото име Дрози. То просто няма как да произхожда от ад-Дарази и "шивач", защото е свързано със сикулската древност. Самото име Рицикони превеждам като "рижи конници" ( евентуално царски конници ). Следователно ясно е, че тъкмо от понятието "другар" идва както названието "друзи", така и името Друз. Правилното тълкуване на тракийския етноним "дрози" е "другари".  


ИДОМЕНЕНСИ - Хора, които са родени и живеят при планината Ида.  


КАБИЛЕТИ - Етнонимът безспорно произхожда от названието на селището Кабиле, край Ямбол, но коренът "каб" указва "змия, змей".  


МАРИАНДИНИ ( МАРИАНДИЙЦИ ) - Мариатини, марятини - живеещи край морето, моряци.  


ОДРИСИ - Едреи, великани - буквално "едри".  


ОТРИОНЕИ - Едри.  


САБИ, САБОКИ - Сабазии, слънчеви, изповядващи култа към Сабазий. Същия етноним намираме на Италийския полуостров във вариантите сабазии, сабели, сабини.  


САПЕИ - Сабазии, слънчеви, но и "знаещи". Както обяснявам в статията си, посветена на Сабазий, от това название на Бога на Слънцето произхожда думата "знание, наука" - sapientia.  


САТРИ - Кшатрии - воини. Същото име - Сатрикум - Кшатрикум - носи прославеният град на волските в Лациум, днес в руини.  


СКАИ - Секеи, секели, сикули, едно от названията на българите, което произхожда от сагариса - двойната секира. Известни от "Илиада" са "Скайските" или "Скейски" порти на Троя.  


ТЕВКРИ - Едно от названията на троянците - "вълци". "Те" е членна форма, а звукосъчетанието "вкр" е vrka - "вълк" на санскритски.  


ТИНИ - Тълкувам този етноним като "синове". Същото означава името на Тиниа - върховният бог в етруския пантеон - "син", "откърмен". Това е смисълът и на понятието "титан" ( вж статията ми "Титан - произход и значение на понятието" ). Етнонимът е свързан и с арамейското слово tyn - земя, глина, кал, тиня.  




СТАTИЯТА Е ПУБЛИКУВАНА В БЪЛГАРСКИ МЕДИИ И НОТИРАНА В IUSAUTHOR.
ПРЕДУПРЕЖДАВАМ СПАРОТОШКАТА И ПАВЕЛСЕРАФИМОВСКА ДЪРВОДЕЛСКА ПЛАГИАТОРСКА ПАПЛАЧ, ЧЕ АКО ПРОДЪЛЖИ ДА КРАДЕ, ЩЕ СЕ ВИДИМ В СЪДА.