Уважавам археолога и изследовател на тракийската древност Андрей Киряков и с интерес чета статиите му. Ала - както е казал Аристотел - "мил ми е Платон, мил ми е Сократ, но истината ми е по-мила" и аз не мога се съглася с доводите на колегата, изложени в статията му "Тракийската зейра и славянската риза". Тракийските думи не могат да се обясняват чрез анаграми и не като анаграми са влезли те в българския език. Не отричам, че някои прадревни слова наистина представляват кодове, но случаят със зейрата и виното изобщо не е такъв. И понеже факти дава възможност да бъдат обсъдени различни мнения по даден проблем, ще се възползвам от тази трибуна, за да представя моето тълкуване на разгледаните от Андрей думи. Правя го - повтарям - с уважение към неговия текст и смятам, че именно в такъв дух трябва да се решава всеки научен спор.

    Значението на тракийското слово "зейра" отдавна е обяснено като връхна дреха - вълнено наметало. Виждаме го изобразено в композициите, представящи тракийски персонажи, върху древната теракота. То има една характерна особеност - хоризонталните тъмни ивици, с които е украсено. Понякога рисунъкът на тъмните ивици е много сложен. Вероятно те имат цвета на естествената вълна самочерка - от черни овце. Тъкмо такова, но на прости бели и тъмни хоризонтални ивици, от бяла и черна естествена вълна - го виждаме и в картините на нашите живописци, като връхна наметка с качулка, типична за българските селяни, най-вече за пастирите, които цял ден прекарват на открито. Ако се заровите в старите ракли на село, почти сигурно ще откриете подобно наметало, носено от вашите дядовци и прадядовци.

    Андрей Киряков с право изяснява за читателите, че гърците предават със звука "з" непроизносимите за тях тракийски звуци "ш", "ж", "ч". Ако вместо началния "з", в думата "зейра", "зера" или "зира" - поставим звука "ш", ще получим слово, което звучи по-разбираемо за българското ухо - " шейра", "шера" или "шира". "Шира" ни дава възможност да тълкуваме думата "зейра" като произхождаща от понятието "широк" - широко наметало, отворено отпред и закопчаващо се само с "петелка", подобие на копче. Но дали това е правилното тълкуване? То не извежда на преден план най-характерната особеност на тази дреха - нейната ивичеста украса.

    Според мен, словото "зейра" трябва да се тълкува чрез българското понятие "шар" - шарен, украсен. В сицилианския език, пък и в италианския, понятието "шар, шара" е влязло чрез сикулския и означава тъкмо "шарен". Следователно "зейра" е "шара" - украсено, шарено наметало. Но това не е цялото обяснение. Ивичестата украса на зейрата напомня окраската на змията и този паралел става явен, ако разтълкуваме двете традиционни названия на българското вълнено наметало - ямурлук и кабаница ( второто е споменато от Андрей в цитираната статия ). Коренът "ям" е идентичен с "яг" и означава "змия" ( ягурлук ). Интересно е, че на десетки хиляди километри от древна Тракия и България, на американския континент, коренните американци са нарекли с името "ягуар" огромната котка, носеща особена - "змийска" окраска. Същото значение - "змия" - се съдържа и в корена "каб" ( кабаница).

    Много интересна е звуковата близост на думата "зейра" с името "зебра" на животното с поразителна ивичеста окраска, която напомня и уникални пръстови отпечатъци, тъй като е различна при всеки индивид. Не смятам, че това сходство в названията е случайно, макар че зебрата се смята за типично африкански обитател. Но езикът на североафриканските гетули, като и на сабазиите, основали империята Шаба, несъмнено е бил близък с тракийския и това е вероятното обяснение за почти омонимното звучене на думите "зебра" и "зейра". Впрочем въпросът с имената на животните е изключително важен за разкриването на най-далечното минало на човека - техният род е спасен в Ноевия ковчег и следователно както видовете им, така и техните названия, произлизат от атлантската епоха. Как иначе да си обясним, че "лисица" на корейски език е "kumitsa"? 

    Но да не се отдалечаваме от конкретната тема.

    Твърдя, че значението на "зейра" е "вълнено наметало с ивичеста украса" и екстравагантното търсене на анаграмен смисъл в него не води до верни тълкувания.

    Ще отворя кратка скоба, за да обясня и значението на думата "опанджак", с която в моя Врачански край назовават грубото вълнено наметало с качулка. За разлика от ямурлука, то е едноцветно. За днешния българин, боравещ с речник от сто думи, забравил минало и език, това название е пълна загадка, но ако вземем за отправна точка словото " опинци", също почти изчезнало, и го сравним с думата "обувка", ще осъзнаем, че двете понятия са идентични - както по смисъл, така и по звучене. Какво всъщност означава "обувка" - "обувь" на руски? Това е нещо, което се слага "отгоре", нещо като "опаковка" ( казано по днешному ). Опанджакът се намята отгоре, той е наметало, покривало, връхна дреха. Моят дядо, както повечето български селяни, се намяташе с опанджак, когато го чакаше дълъг труд на открито, под леден проливен дъжд. Всъщност "връхна дреха" е и първоначалното значение на руската дума "пиджак" - сако.

    Правя това отклонение, в случай че в бъдеще на някой немски учен му хрумне да обясни думата "опанджак" като потник или долни гащи.

    Що се отнася до думата "вино", смятам я за изконно тракийска. Мисля, че по този въпрос с Андрей сме на едно мнение. Не е възможно божествената напитка, която цял свят нарича "вино" и която е подарена на човечеството от тракийския Дионис, в тракийския език да е означена с друга някаква дума. Тракийското слово "вино" на "древногръцки" е "oinos", което е идентично с "yayin" на иврит. В основата стои древното арамейско понятие "inebeta" - грозде. Много интересно е, че думата "виолетов" ( за цвят ) на арамейски е "binpsh". Свързвам това слово с цвета на гроздето от древните лози - когато виното е могло да бъде носено "в кърпа". Това вино е било извънредно силно и е трябвало да се пие разредено с вода, както свидетелстват всички древни автори. Цветът както на гроздето, така и на виното, е бил наситено виолетов, почти синьочерен. Ето обяснението на агадъчния Омиров стих в "Одисея" ( XIX Песен ):

    "Крит е далечна земя сред море винобагро"

    Много хора са се чудили - а защо да крия, чудила съм се някога и аз - що за метафора е използвал най-великият бард на всички времена. Някои са го обвинявали дори в далтонизъм. За днешните хора няма съмнение, че виненият цвят е червен. Но не, Омир без капка преувеличение описва цвета на топлото Бяло море край бреговете на Крит с понятието "виолетов или синьочер" - цветът на древното вино, завинаги изгубено за човечеството.


СТАТИЯТА Е ПУБЛИКУВАНА В БЪЛГАРСКИ МЕДИИ.
ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ.