Отзив в две изречения за шедьовъра на живия класик Георги Господинов.


  Преди две десетилетия, когато Георги Господинов издаде първия си "Естествен роман" и аз случайно прочетох няколко страници от него, повече не съм разлиствала произведение на този автор. Не ми допадна чуждото за южняците, безцветно повествование, написано сякаш от някой далтонист. И ще призная - понеже имам страст към силните, говорещи лица на писателите, лица, към които се привързвам не по малко, отколкото към техните творби - не ми се понрави физиономията на Г. Господинов с нейния самодоволен израз на банкер, сключил успешна сделка. Ликовете на големите поети и писатели не внушават подобни филистерски асоциации.

     Но наскоро, подир толкова гръмки салюти, с които бе посрещната новата му книга "Времеубежище", реших да прежаля 24 лева и да си я купя от щанда на "Хеликон", натъпкан до пръсване с англоезични четива, пошлата романтика на чиито заглавия ме кара да се чувствам на Пето авеню. Очаквах, че след като е спечелила толкова награди и звания за твореца си и след като е на път да се превърне в негов реактивен двигател към висините на Нобел, тя ще е апогей не само в собственото му творчество, но и в съвременната българска, пък и световна литература.

    Но отново, едва разлистила книгата, разбрах, че не мога да се подложа на изтезанието да я дочета. В мен тутакси се създаваше някаква органическа пречка да я погълна - дори като нежелан хап. Непроизволна конвулсия в гърлото и хапът се връща обратно.


Още в "Естествен роман" усетих това противоестествено чувство за падане в нищото - не защото такива са идеята и сюжетът на творбата, а защото такава е личността на писателя. Ако в първата книга все пак се долавяше капка свежест, новаторство и самоирония, тази нова преизподня е пълна с фалшификаторски димки. Пъргаво, рутинно леене на думи и в крайна сметка уродлива подигравка със словото, което е дадено на човека да говори, а не клоунски да жонглира с него. Повтарям - това е усещането ми от самия слог, извън внушенията на автора, които са прозрачни и които няма значение дали споделям или не. Авторът сякаш е прекарал ковид и се е лишил от вкус и обоняние. Романът му е хербарий, заченат в "мъртва утроба" и роден от мъртва душа. Той е не само идеологически, но и иманентно антибългарски. Четенето му води до умствено скопяване - нещо като тиха, безкръвна химическа кастрация. Това четиво е хартиен джендър. Ето защо толкова го харесва и поощрява "Америка за България". Голямото му признание е наградата "Стрега" - в превод "Вещица". Казвам го, за да разберат българите, кой и защо им внушава, че това е изкуство.


    Българино, не чети подобна литература, тя променя твоето ДНК!  

Естествен роман е боклук. Прочетох го и класифицирах автора. Не съм се лъгал като вас.