Нима има историк или влюбен в древния свят ентусиаст, който не би пожелал да разкрие загадъчния смисъл на името Олимп - Обителта на боговете ?

То съпътства човечеството от зорите на неговата история като символ на вечност, безсмъртие, върховна власт и заветна цел. Когато към името на планината Олимп се добавя това на Олимпия - равнината в Елида, посветена на Зевс, където всеки четири години се празнуват общогръцките Олимпийски игри и в гръцката земя, изтощена от междуособици, настъпва кратък мир, тогава дарбите на хората сякаш се сливат с могъществото на боговете. Върховният Бог и увенчаният атлет  или поет си подават десница и епитетът "олимпийски" , без да се принизява и да губи от блясъка си, добива по-човешки измерения.

В продължение на две хилядолетия европейската цивилизация използва изрази като "божественият Олимп", " държавният Олимп", " културният Олимп", " литературният Олимп", "спортният Олимп" - чертаещи кръговете от ония малцина избраници, които благодарение на изключителните си дарби, късмет или успешни задкулисни машинации, са се оказвали на световния връх и са влияели върху съдбите на народите и духовните посоки на епохите.

Преносният смисъл на името Олимп ни е напълно ясен, но какво означава само по себе си словото "Олимп"? Каква е неговата етимология? Мнозина са се опитвали да проникнат в тая загадка, но без особен успех.

Освен всеизвестната планина Олимп между Македония и Тесалия -"Домът на олимпийските богове",втората по височина на Балканите, съществуват и други планини със същото име - "малкият" Олимп в Мала Азия, в близост до който е изграден древният ликийски град Олимпус - и Кипърският  Олимп - най-високата квота на блажения остров. Вече споменах елидската равнина Олимпия в Пелопонес, а за Олимпиумите - храмовете на Зевс Олимпийски -  дори не е нужно да говорим - те са покривали територията на целия античен свят.

Така нареченият "малък" Олимп ( с около 400 м по-нисък от балканския ) всъщност стана повод да напиша тази статия, защото бе споменат от колегата Андрей Киряков в неговия последен текст в блог.бг - и това ми напомни обещанието, което отдавна бях си дала - да изследвам смисъла на името Олимп. Андрей споменава сегашното  турско название на малоазийския Олимп - Улудаг - което ми се стори интересно. Понякога, като в случая с Одрин - Едирне ( град на едреите, великаните ), " турското" име всъщност е традиционното име, взето от диалекта на местното нетурско  население - и затова много по-истинско и надеждно от запазилото се в гръцката историческа книжнина. "Даг" е планина, а "Улу" на съвременен турски ще  рече "висок, голям, страхотен". Великолепно име за планина, още повече когато съименницата й на Балканите, е указаната от всички древни поети и писатели "Обител на боговете". Но подобна теза има една основна слабост -  словото "olympos" и неговите близки по звучене думи в древногръцкия и латинския език не означават нито "висок", нито " голям" или " страшен". Просто не фигурират в това смислово гнездо.

Изследователите, които са ровили в етимологията на названието Олимп, са проявили забележителна изобретателност. Така например авторът на една руска статия обяснява произхода на името Олимп от преиначеното произношение на lampas,- adis ( гр. ) - лампада, светлина, свещ, факел ( забравил е обаче едно важно значение на lampas - " мълния", което би изглеждало много по-подходящо ). Но за жалост, тази теза напълно игнорира факта, че навсякъде Олимп се изписва с начална "о" и появата на "а" ( lAmpas )в думата, е изцяло произволна.

 Българският изследовател Д.Георгиев - Даков в текст, препечатан в блога на apollon. blog.bg предлага тракийското название  на улулицата - ylaux - като словесен праобраз на името Олимп. Любопитно тълкуване, което би обяснило и " турското" име "Улу-", но вече от съвсем друга гледна точка. За жалост, има толкова планини с название Олимп - и с право бихме си задали въпроса:" Нима всички те са били пълни с улулици?".Ясно е, че трябва да отхвърлим това предположение като интересно, но наивно.

Другите две възможности, указани от Д. Георгиев-Даков - че Олимп произхожда от "авлос" - типична тракийска флейта или от "тракийския глагол " olumi" - изтребвам, унищожавам, също не ми се струват достатъчно убедителни.

Спирам дотук, за да съобщя и моето тълкуване.
То се базира на простия граматически закон, съществуващ и в съвременния гръцки, че буквосъчетанието "MП" ( " MP") означава фактическо "Б" в думата. Следователно не трябва да търсим никаква носовка, а да изследваме значението на словото Олимп във вариант ОЛИБ.

Изненадващо се натъкваме на сродни имена - хърватския остров Олиб и името на абат Олиба - духовен баща на каталунците, живял в Х в., наследник на вестготските крале на Каталуния, отказал се от трона и приел монашеско звание. Соча тези примери не за друго, а поради простата причина, че подобно ядро от имена съществува - нужно е само да открием етимологичната следа.

Оказва се, че това не е чак толкова непосилна задача.
Най-близката асоциативна връзка с "олиб" е думата " olibanum" - тамян. От това слово произлиза и името на Ливан. Не е необходимо да обяснявам как и защо тамянът е бил използван в култовите практики от прадревни времена. Тамянът е мазният смолист сок, който тече от вените на дървото Boswellia и на неговите разновидности. Събраната от разрезите на кората смола бавно кристализира в големи кехлибарени капки с уникален аромат и лечебни свойства, широко описани в Аюрведа и в европейските фармакопеи. И макар че Бозвелия от дълги столетия расте в ограничени ареали в Африка, Индия и Арабия, някога - "толкова някога, колкото четири хиляди лета", тя може би е избуявала и по склоновете на планините в Средиземноморския басейн и Балканския хинтерланд, които днес все още носят благоуханното име Олимп. Произходът на названието Олимп от "тамян" - OLIBANUM" - чудесно се връзва и с религиозните практики, в чийто център е бил  "Домът на боговете". А от Бозвелия идва мистериозното прозвище на Неофит Бозвели.

Веществото "тамян"- олибанум - поради мазната природа на смолата - стои в центъра на словесно ядро от думи като " oleo"- мириша ( приятно или неприятно), olentia - благоухание, olea = oliva ( маслина ), oleum - масло, зехтин - и други.

Всъщност на баски език  OLIBA e именно маслина.
Маслиновото дърво е дар от боговете и е много възможно тяхната Обител да е наречена на него.

Тамян - olibanum  или маслина - oliba? Аз съм по-склонна да приема първото слово като първообраз на Олимп, но във всички случаи разковничето не е извън тези две понятия!

Вариант на името Олимп, според мен, е и названието на град Олинт - Olynthos - на Халкидическия полуостров.

Някога човечеството е свързвало тамяна с присъствието на своите богове - вечни, безсмъртни. Тамян, храм, олтар и човешка душа са били синоними. Днес жалкият роб се кланя на "бог долар" - а парите не миришат. Не миришат ли? Напротив, вонят на престъпление,  преизподня и вечна духовна гибел.



ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ!
СТАТИЯТА ВЕЧЕ Е ПУБЛИКУВАНА В БЪЛГАРСКО ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ!


ЗА СПАРОТОЦИТЕ - НЕ ПИПАЙ, БИЯ ПРЕЗ ПРЪСТИТЕ!

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ - НЯМА ДА СЕ УЧУДЯ, АКО СТРИНА ТАНЯ ДИМИТРОВА ОТ ЯМБОЛ, КОНСУЛИЦАТА, ДЕТО НИ СРАМИ В МИЛАНО, ОТМЪКНЕ ТЕКСТА МИ КАТО КУЦО ПИЛЕ ДОМАТ.

И МНОГО ЩЕ Й "ГИЛА" - ТЯ Е СПЕЦИАЛИСТКА ПО  "БИБЛЕЙСКИ ГРЪЦКИ" И ЯМБОЛСКИ ЛАТИНСКИ.

Името Олимп наистина би следвало да означава Великият господар, Великанът.
Няма да си търся първооткривателството :):):):):).
Нека е твое.

В духа на твоето изследване, още като четях, си помислих, че по - скоро става дуча за маслина В района на Олимп със сигурност в древността е имало маслинови гори!
Ливия, съпругата на Август, всъщност е Оливия! Оливие е разпространено име и днес!

Впечатли ме, както обикновено, тълкуването на името Олимп, което правиш!

Всичко най- добро ти пожелавам!

Виж за значението на името Ливия не се бях сетила.

Аз клоня повече към тамяновите дървета, защото маслинови гори е имало на много места.
Но пък маслината е дар от боговете и Обителта им може да е наречена " Планина на маслината"!
Приятна вечер, Ваньо!

Не, Краси, не си прочел докрая.
Не е Велик господар, прочети и си кажи мнението!

Олибанум, и Оливия, и алувиална почва :).
Зависи в кой контекст се използва и през колко езика :):):) е минал изразът.
Олинтос е друга бира :).

от благоуханното масло - казано е:" ливан и смирна".
А не е обратното - маслото да е наречено на Ливан.
Всъщност пак не беше прочел, защото аз съм писала за произхода на името Ливан в текста.