Говорим за силата на словото,без да си даваме сметка за истинското му величие.Приемаме началните думи в Йоановото Евангелие " Словото беше у Бога и Бог беше Слово"  като  случайна метафора, ефектно мото,с което дори си позволяваме да обслужваме моментните си страсти и конюнктурни интереси.Животворният източник отдавна е омърсен,кладенецът е затрупан с боклук.Думите са унизени като човеците.Отрекохме безсмъртието им,както отричаме безсмъртието на човешката душа и съществуването на Бога - Път,Истина и Вечен Съдия.

Една от сатанинските прояви на материализма е отричането на божествения произход на Словото,защото така се пресича втората по значение - мисловната връзка между Твореца и творението,осъществявана чрез думите - тази, която просветлява и държи будно съзнанието.Втълпява ни се,че думите са възникнали от нечленоразделните звуци,издавани от митичните полумаймуни, които по неведом еволюционен път са се превърнали в хора.Удивлявам се колко леко човечеството е приело тази безобразна заблуда,както и всички останали лъженаучни теории, целящи да го принизят и обезоръжат,вместо с само с няколко съждения да я разобличи и прати в пъкъла,откъдето е излязла.Еволюция няма -  да, днешният човек е плод на деволюцията на човешкия род,за която пише Майкъл Кремо.

Наскоро публикувах статия за произхода и смисъла на името на цар Минос,една от най-значимите фигури на забравената древност, син на Зевс и Европа, могъщ цар на Крит, съпруг на Пазифая и господар на Дедал, комуто заповядва да построи прочутия Лабиринт. Митът свидетелства,че този страховит властелин слиза в подземното царство на Хадес,за да съди, ведно с Еак и брат си Радамант, душите на мъртвите.

Цар Минос може да бъде смятан за един от основоположниците на цивилизацията на европейския континент,живата връзка между атлантите и новата човешка раса.Името му,което явно се е произнасяло Мино в дълбоката пеласгийска и тракийска старина,е все още живо в България и Италия - Мино,Минчо,Мина.Свети Мина носи същото име.Но ето че и един от най-известните египетски фараони,обединителят на Горен и Долен Египет, е имал много сходно име - Менес,а Херодот направо го назовава Мин, което вече говори не за сходство,а за идентичност. Съществуват следи от името Мин и в други райони на планетата.Това означава,че то има общочовешки смисъл и единен - божествен произход.

Свързах това име с тайнствените слова "мене мене текел упарсин", изписани с огнени букви на стената на залата,в която пирувал последният вавилонски цар Валтасар,докато персийският владетел Кир вече завземал града му. Пророк Даниил,в чиято книга във Вехтия завет,е описан този потресаващ епизод, превежда веднага страшното Божие предупреждение или по-скоро присъда.То гласи:"преброен претеглен разделен" или "преброен претеглен (намерен) дребен ( според трети тълкувания -" предаден на персиеца"). "Текел" и "упарсин" звучат несъмнено познато - "топло" - за българското ухо,това са българските понятия " претеглен" и "ситен"(наситнен, направен на парчета,разпарчетосан).Но какво означава "менес"?

Обяснението на тази дума,според  тълкувателите на Библията е "царство" - "царството ти е преброено" - в териториален и времеви смисъл. Но аз тръгнах в друга посока,вземайки за отправна точка прастария израз "амин!"("амен!"). Това понятие, влязло в християнската традиция от иврит,а в иврит от арамейския език, и в дълбоката древност,както и сега, е представлявало отклик на вярващите
по време на култовите практики.Най-общо може да се преведе като "Воистина!", което е почти идентично с общоприетия му днес смисъл - "Да бъде!".То произхожда от "оман",омен" название на специфична конфигурация на съзвездията, предсказваща,според вавилонската астрология, събитие,което непременно ще се случи и няма начин  да бъде предотвратено.Веднага ми дойде наум понятието неМИНуемо,което съдържа в сърцевината си корена "мин"(минавам) - идеята за път и време.

Словото "мин - мен - мене" се оказва средоточие на понятията за "истина" и  "път". Каква по- точна дешифровка би могло да има името на цар Минос - неподкупен съдник на човешките дела и изминатия от човеците житейски път? Но някои западни автори - с основание - извеждат от него и думата "man"(човек,мъж). Според мен изключително обилното на идеи понятие " име", също произхожа от ядрото "мин-мен- мене",а оттам идва и "имение" - "владение","царство".Ето го,освен всичко друго, и обяснението на названието на планината Имеон.

Едно от основните разкрития от горепосочените съждения, е произходът на фундаменталния глагол " имам"("иметь")!

Ето че описвайки пълен етимологичен кръг около старото тълкуване на словото "мене"(" царство"),аз се завърнах в същата точка,но обогатена с огромен набор от изключително важни,основни за речта,произхождащи едно от друго, понятия: Имам ( владея),Път и Време( минавам),Творение( човек),Истина,Име! Всички те са аспекти на божественото,негови ИМАнентни имена!

Но нека не оставаме насред път,нека дръзнем да надскочим всеки изпречил се предразсъдък, който крие произхода, зачатието,блясъка на речта! Нека изследваме понятието "мен- мене" в изначалния му,буквален смисъл,който е пред очите ни!

"МЕН-МЕНЕ" е лично местоимение 1л.ед.ч. в българския език,който многократно съм наричала изконен,първичен,универсален. Това местоимение,което използваме непрекъснато,за да обозначим собствената си персона,всъщност е нетленен знак за вечното присъствие на Бога, на Божествената Личност и Същност в речта ни.Той се е упоменал като "Мене" и с бащинска доброта ни е разрешил да назоваваме така самите себе си,защото сме негови творения,негови подобия.

Същият е смисълът на "ТЕБЕ - ТЕБА" лично местоимение 2л.ед.ч. Това обяснява смисъла на името Тива,с което са наречени множество свещени градове в древността - египетската Тива,седмовратата Тива 
в Беотия,Тива в Мала Азия,където е родена Андромаха ."(НА )ТЕБ" - посвещение на божествената Личност ,е единственото достойно тълкуване на названието на тези градове, култови средища,обитавани от жреческата каста.

"СЕБЕ - СЕБА -САБА" е местоимение в 3л.ед.ч.,универсално възвратно местоимение,което се употребява  във всички лица,като в единствено,така и в множествено число.От "Себе",което изразява божествената Същност в чистия й  вид,произлизат имената на тракийския бог на слънцето Сабазий,на асирийския Шамаш( шамши - сам си),на Бог Отец в православната традиция - Саваот, понятието "събота"(шабат),етнонимът "сабазии" и названието на империята Саба.Последното изречение на нашия Спасител,отправено към Небесния Баща, от кръста на Голгота, е произнесено на български език и в него Христос се обръща към Отца,наричайки го Саба - Себе.

Впрочем всички местоимения в българската ( и не само) реч са препратки към божественото. "Аз означава Ас - Бял Бог, идентично с Баал."Ти,Той,Тя ( Тиа),Те " произхождат от "теос"(бог,титан).Българската членна форма " та,то,те",както и гръцката( гръцкият език е наследник на тракийския), както и английската -"the" също произлизат от словото "теос"(theos).

Много интересен е анализът на членната форма за субстантиви от мъжки род в италианския и испанския език  - "il" и "el". Тя  пряко  произхожда от арамейското слово "Бог" - Eloi - Eli,Ili. Очевидно идентичен е произходът на "egli"( произнася се "елльи"),италианско лично местоимение,3л.ед.ч. за мъжки род.

Местоименията и изобщо основните слова,очертаващи понятийната система във всички езици и особено в българския, могат да се разглеждат като нетленен паметен медал,върху който е отпечатано  Божието име. Вовеки веков. Макар че светотатствено го отричаме през целия си живот с думи и постъпки,ние го произнасяме всеки ден,всяка минута.В това се състои нашето наказание и опрощение. Не трябва да скверним Словото,а да произнасяме всяка дума като синовна дан пред Този, който олицетворява Началото и Края,Истината и Пътя - Този, който ще ни съди подир свършека на нашите земни дни.

СТАТИЯТА Е ПУБЛИКУВАНА В ПРЕСТИЖНИ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗДАНИЯ И ВЪВ.СЛОВОТО ПЛЮС
 ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ!К

КЪМ СПАРОКА(спарОТОКА)И КОМПАНИЯТА МУ:
МОЖЕТЕ САМО ДА ЧЕТЕТЕ,БЕЗ ДА ПРЕПИСВАТЕ!
СПАРОТОКЧО, НЕ ПЛАГИАТСТВАЙ ОТ МЕН НИТО В БЛОГЧЕТО СИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ,НИТО ПЕЧАТАЙ ИЗПЛАГИАТСТВАНИ ОТ МЕН ИДЕИ В ЗАДГРАНИЧНИТЕ СИ БУКВАРИ!
БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ ОТ ЧОВЕЧЕТА КАТО ТЕБ!
АМИН!