В книгата си "Връх България",излязла през май 2016 г.отделям сериозно внимание на един от най-великите и доблестни италийски народи - ВОЛСКИТЕ - наречени от Тит Ливий в неговата "История на Рим" " ferocior ad rebellandum qvam bellandum gens".Според италианската историография волските са от умбро -сабелски произход,тясно родствени с марсите и еквите( Кони - конници!).Всъщност това не означава почти нищо - като указание - защото веднага се налага въпросът:а какви тогава са умбрите,сабелите,сабините,марсите и еквите.В книгата си аз съм дала единствения възможен отговор на този въпрос,позовавайки се на сведението в италианската историческа книжнина,че Апенинският полуостров е заселен масово през втората част на второто хилядолетие преди Христа от културни народи от изток,като това важи не само за южните му части и за островите,а и за централните му области.Запазените паметници,традиции,религиозни вярвания,топоними и езикови следи,ни уверяват,че тези заселници могат да бъдат само траките,бягащи от гръцкото завоевание и продължаващи да прииждат на вълни в различни периоди на Античността.
Италианските историци ситуират волските първоначално в днешни Умбрия и Марке,в тясно съседство със сабелите и сабините.Латинският и италианският език,поради липса на звука "ъ"(който обаче присъства в речта на южните италианци и сицилианците) е променил произношението на имената на тези народи и ги е направил трудно разпознаваеми,но аз съзирам в тях леко изопачено произношение на "ЗЪБЕЛИ" и "ЗЪБИНИ", етноними, производни от тотемно животно - най-вероятно глиган или вълк - и разбираеми само чрез българския ( респективно древнотракийския) език.
Впоследствие големи маси от волските се преместват на запад и се установяват по течението на дългата река Лири,чиито околности са пребогати на ценни метали,нещо особено важно за траките и българите.Лири тече през три съвременни области на  Италия - Aбруцо,Лацио и Кампания(следвайки очертанията на тиренското крайбре жие)и волските гъсто ги населяват,като най-голяма е концентрацията на тяхното заселване в Лацио(Лациум) и особено в небезизвестната област Чочария (Ciociaria,буквално:Цицария,земя,от която се "цица",богата земя) .Латинските автори делят волските на две групи: приморски волски - волски анциати (по името на техния главен град Анциум,впоследствие блестящ курорт на римската аристокрация) и волски от вътрешността - волски ецетрани( по името на столицата им Ецетра).
През V в.преди Христа във владение на волските в Лациум са петте циклопски градове,строени в "епохата на Сатурн" - имената и на петте започват с "А" - Атина,Алатри,Анани,Арпициум и Ферентум( който в дълбока древност също се е наричал Атина).За първата Атина,която и досега носи това име, Цицерон пише:"Атина,майка на много прочути мъже,с колкото никой друг град не е така богат!"Самият Марк Тулий Цицерон,както и пълководецът Гай Марий,са родени в Арпинум.Тези факти,освен свидетелства за негръцкия произход на името,богинята и града Атина( на Балканите),сочат и връзката на волските със "сатурновата епоха",т.е.с пеласгите,за потомци на които се смятат и латините.
Но има нещо много по-интересно!Отделни съвременни италиански историци,представители на авангардното историческо познание на Апенините,твърдят,че волските са част от етруските и може би тези маси,които уж са се спуснали от Умбрия,всъщност са дошли направо от прародината на етруските - Лидия - и са били приети с мир,като единоплеменници,на територията на Етрурия.Като доказателство те сочат волските градове в Тоскана - Волтера и Волсинии- и факта,че в периода на етруското могъщество,едва ли някой чужд народ би могъл да уседне в сърцето на Етрурия. И тук аз правя още по-изненадващо откритие - името на град Волсинии не означава нищо друго,освен Синове на волските,преведено чрез нашия велик и древен български език (за Волтера е ясно - името. означава Земя на волските).Това откритие е очевиден знак за произхода на волските(респективно етруските) от българския етнос.Но откритията на свършват дотук.Като селища на волските римските историци цитират градове със следните имена - Мугила,Полуска ( Плиска!),Фросине(днешният Фросиноне - от "просо"),Сетя(едноименен град съществува на о.Крит),Синия (букв."синове"),Ариция( по името на Арес,най-почитаното тракийско божество) и Привернум (споменат от Вергилий в "Енеида"),чието име може да бъде лесно преведено чрез българския език като "при върха".
Още преди три и половина години,в книгата си "Връх България" издигнах тезата,че волските са носители на нашия етноними и че сходството с названието "Волжска България" не е случайно.Очевидно "волски" означава "вълци"(да си спомним вълчата кожа,с която се покрива троянецът Долон).Но вълкът/вълчицата е и свещен етруски символ ( Капитолийската вълчица,която закърмя  Ромули и Рем) и този факт директно говори за единния ген на волски,етруски и българи.
И ЕТО ЧЕ ТАЗИ ТЕЗА СЕ ПОТВЪРЖДАВА ОТ ПРОЧИТА МИ НА ТАБУЛА ВЕЛИТЕРНА!
Този епиграфски паметник представлява тясна бронзова плочка,покрита изцяло от лицевата страна с волски надпис с латински букви,с малко приспособление за закачване - явно е представлявала табела пред храм или заградено място,посветено на италийската богиня Деклона( Деклуна).Датира се от 300 г.пр.Хр.Фактът,че са използвани латински писмени знаци е интересен,защотоо волските са имали своя собствена писменост,засвидетелствана в друг епиграфски паметник,а според римските историци,езикът им е бил толкова развит и устойчив,че когато,подир продължителни войни с променлив резултат,попадат най-сетне окончателно под римска власт,римляните им позволяват да пишат административните си документи на собствения си език.
"ТАБУЛА ВЕЛИТЕРНА" се нарича така,защото е открита в  през1784 г.във Велетри(Veletrae),град в Лацио,в Албанските планини,на около 40 км от Рим,към чиято провинция днес се числи.Според италианските историци,плочката е намерена най- вероятно в църквата "Санта Мария делла Неве( на снега)" ,а днес се съхранява в Археологическия Музей в Неапол,където е пренесена още преди Обединението на Италия.От момента на откриването си,тя не престава да привлича вниманието на учените,които вече 250 години правят непрекъснати опити да я дешифрират.Напоследък по тази тема работи преподавателката по история и археология в Урбинския университет Розалба Антонини.
Надписът на плочката обаче се оказва извънредно костелива загадка.Със сигурност са разчетени само първото - въвеждащо - изречение,от което става ясно,че иде реч за табела с указания пред място,посветено на богинята Деклуна - и последното- прибавка,от която се разбира от чие име е поставена табелата.Останалият текст все още е предмет на догадки ,спорове и нови идеи за интерпретация.
Подходих към него с ясното разбиране,че не трябва да следвам правилата на познатата ми латинска граматика.Друга моя насочваща идея е,че там,където се среща знакът "h",е нужно да се има предвид  "к",защото в тосканския език( наследник на етруския),звукът "h" повсеместно замесва "к" в италианския - hamera,havallo,вместо camera,cavallo - а волските са част от етруските.За да направя превода,използвах латински,български и съвременен италиански език.
Ето какво гласи оригиналният надпис на плочката:

deue:declune:statum:sepis:atahus:pis:velestrom:
facia:esaristrom:se:bim:asif:uesclis:uino:arpatitu:
sepis:toticu:couehriu:sepu:ferom:pihom:estu
ec:se: cosuties:ma:ca:tafanies:medix:sistiatiens

С моята клавиатура не мога да отбележа две особености: троеточията,поставени на известни места в текста(вместо разделителните двуеточия между думите) и знакът" сиди",поставен под "с" в думата " facia".

А сега представям моя превод:

на богинята:деклуна:имущество:да се знае:неприкосновено:за благочестивите:велестриани (граждани на Veletrae):
ако се направи(престъпи тази забрана):ще се възстанови :от него(от престъпилия):с вол:с месо ( ажив,т.е нежив,заклан/вол/):мярка:вино:от грабителя:
да се знае:всеккойто:мине отгоре ( т.е престъпи и това):да знае:с желязо:наказан:(ще бъде) този

Следват имената на магистратите - "medix",понятие,коетс според мен по-скоро означава " знаещите","упълномощените""отговорните"( а не толкова "посредници"- нов термин).

Егнатиус Косутиус,син на Сепус и Маркус Тафаниус,син на Гавус ( Гай,Кай).Имената на двете лица са правилно разчетени от италианските историци и по тях е датирана плочката.
Те обаче ме навеждат на още размисли:
Дали Косутиус не е Кошутиус или Кожутиус.Дали баща му не се е казвал Севт?
И още - в какво се състои култът към тайнствената богиня Деклуна?Дали името  й не означава Десета Луна?Или Залез?Въпросите са много.
Колкото до името на древния град на волските - Велетра- нямам никакви съмнения,че то произхожда от Бел,великия бял и добър Бог на арийците!



БЛОГЪТ МИ Е ТАБУ ЗА ВСЯКАКВИ СПАРОТОЦИ И СПАРО-ПАТОЦИ!
ПЛАГИАТСТВОТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО НК И ЩЕ ПРЕДПРИЕМА КОНКРЕТНИ МЕРКИ СРЕЩУ ТОЗИ,КОЙТО СИ ПОЗВОЛИ ДА СЕ ВЪЗПОЗВА ОТ ИДЕИ ИЛИ ОТКЪСИ ОТ НАСТОЯЩАТА СТАТИЯ,БЕЗ КОРЕКТНО ДА ЦИТИРА АВТОРА И ЗАГЛАВИЕТО!
ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ!

Имаш щастието да живееш в италианската част на Швейцария Колкото и да е низвергната, аз смятам ,че това е най- хубавото място на светА, с Лаго Маджоре! пасва и на моя манталитет!
Или в някой предишен живот, въпреки ,че теренът на Капуа ми беше странно познат, или в следващ съм имал или ще имам контакт с Тичино?
За волските, преди време изфабрикувах друго тълкувание Но то не беше отговорно, въпреки, че за в момента свърши необходимото
Има логика в написаното от тебе!
Жената ,по ред причини, е много по- подредена от мъжа И когато качествата и са съчетани и с ум, малко мъже могат да излезат насреща й! Уважавам много умните жени и докато с мъжете нямам притеснения , особени, с жените знам ,че нещата са по-сложни и там лесна победа няма!
С умните жени!
Не ме разбирай криво! Просто разсъждавам философски
Борците срещу "тракедонизма" в твое лице си намериха майстора!
Моят съвет към тях е да се...скрият!
Защото са некомпетентни,папагалски повтарят едно и също и нямат аргументи срещу тебе! И твоите тези!

Хубава вечер!

Приеми моята огромна благодарност за топлите,мъдри,сърдечни,насърчителни думи!Изключително ценя и уважавам мнението ти!
Желая от сърце приятна вечер и на теб!
Премахвам тая глупава модерация,защото тя забавя и затруднява диалога.

Тъй като блог.бг почти никога не ми позволява да редактирам статиите си,ще отбележа тук една печатна грешка,която забелязах и която е изфабрикувана от самия блог:Арпициум - такова животно няма в моята статия.Трябва да се чете АРПИНУМ,градът,в който са родени Цицерон и Гай Марий.