СВЕТЕЦЪТ ОТ  ПЛАНИНАТА

Разсъжденията ми над смисъла на името ЗАЛМОКСИС решително ме убеждават,че то означава МИР .Ако предишните му транскрипции са били погрешни или са използвали като отправна точка споменатата у Херодот "меча кожа", то се дължи от една страна на проследимата,но ВТОРИЧНА етимологична връзка между понятията "мечка" и "мир,покой,сън" (също и на "покоя,съня на новороденото,положено върху кожата"), а от друга - на неразбирането,че тракийският и арамейският езици са много близки и имат общ произход.Арамейският беше смятан - какво говоря!той и днес е смятан - за семитски език,а понятията,запазени от него,не са включвани в диренията на траколозите,защото са считани или за понятия от иврит или за турцизми. Едва напоследък очите на неколцина изследователи се отвориха и те прочетоха у Аполодор,че името Салмоней(цар на Тесалия и  и Елида)е всъщност тракийско и само по-късно - чрез арамейския, е влязло в израилската традиция.Така че най-сетне недомислените преводи на ЗАЛМОКСИС като "покритие","шлем " (а защо не и направо "ЧАЛМА"-предлложението е мое), трябва официално да се заменят с истинското му значение:САЛМОК - МИР,МИРОТВОРЕЦ,УСМИРИТЕЛ.
  Арийският произход на корена САЛМ,както вече писах в публикацията си "КОТИС,ХЕБРИЗЕЛМ,ЗАЛМОКСИС",се потвърждава от съхранената в италианския език ,дума SALMA - "тленни останки на покойник - умиротворен".
  Поздравът САЛОМ,ШАЛОМ( МИР!вам) и изобщо понятието МИР е свързано с разбирането за СВЯТ( обитаваното от човека пространство), което произлиза от СВЕТ,светлината,дарявана от слънцето - СОЛ,ШАМАШ ( "шимш" на новоарамейски и оттам: шаман)Така че понятия като "покривала" за глава срещу слънчевата светлина - ШАЛ,ЧАЛМА - са само производни думи.Разсъждавайки така - на мен самата ми хрумва,че е много вероятно всъщност името ЗАЛМОКСИС - САЛМОК да означава СВЯТ - СВЕТЕЦ!
   Но МИР и СВЯТ са равнозначни в дълбоката древност.

 
 Известно е,че ЗАЛМОКСИС е наричан и ГЕБЕЛЕЙЗИС,едно неразтълкувано до ден днешен понятие.В думата ГЕБЕЛЕЙЗИС веднага се набива на очи коренът "ГЕБ".Това е името на египетския Бог на Земята,Господар на една от първичните стихии.От легендата за ЗАЛМОКСИС знаем,че той прекарва три години в "планинска пещера" и се появява на четвъртата година сред своите последователи,които са го оплаквали като мъртъв ( умиротворен).В нашата топонимия съществува понятието ДЖЕБЕЛ" - планина,което българското езиковедение,нямащо никаква представа за истинската същност на арамейския език и сходството му с тракийския,отколе - абсолютно погрешно! - е класифицирало като арабска и турска заемка в нашата реч.Истинският смисъл на загадъчното понятие "ГЕБЕЛЕЙЗИС" става прозрачен тъкмо чрез арамейската прадревна дума "джебел"- планина,която със сигурност е съществувала и у траките.Да си спомним,че топонимите са сред най- консервативните и неизкореними понятия,пазещи спомена за езика на даден народ,дори ако този език е изличен от лицето на Земята.А случаят с тракийския не е такъв - той е жив чрез българската реч и чрез речта,запазена у все по-намаляващите представители на древния арамейски народ.
  Следователно имам всички основания да преведа "ГЕБЕЛЕЙЗИС" като "Планински"или "Този от планината".Нещо повече,в нашия език и днес се използва понятието "Джеб",""джоб".То означава отвор на дреха,но в древността може и да е имало и смисъл на "отвор в скала","пещера".Не съм го изследвала,но звуковата прилика едва ли е случайна.
   И накрая нещо за името на свещената планина Когайон, за която говори легендата за Залмоксис.Противно на утвъдилото се мнение на маститите траколози,аз смятам,че коренът на това понятие не е "Ган",а цялостната му идентификация трябва да се търси в словото " Коган"- "жрец",название,за което също смятам, че произлиза от предеврейската традиция.Тълкуването на името на планината като "свещена,жреческа" пряко обяснява връзката й със Залмоксис.Потвърждение на това мое тълкуване е думата "koham"- "обичам", в полския език,явно арийско,а не семитско( ивритско ) слово, чиято връзка с понятието "жрец", е вероятно "любимец"(НА БОГОВЕТЕ).Известно е,че на персийски КОХ означава "свещена планина(връх)",понятие,което е запазено и в италианския език cocuzza - връх.
  В заключение  ще отбележа един любопитен факт,свързан със свидетелството за " залата или събранието за мъже",организирани от ЗАЛМОКСИС.На другия край на света,на о.Нова Гвинея и по околните му малки острови , е отбелязано наличието на " къщи за мъже",просторни колиби,в които се събира само мъжкият елемент на селището.Не става и дума за сравнение на инициационните обичаи,не бих позволила на враговете на България и сянка от намек за сравнение на учението на ЗАЛМОКСИС с примитивните практики на последните  канибали на XXвек.Но терминологичното съвпадение е интересно.За мен, то е спомен за достиженията на една древна цивилизация,предшественица на сегашното човечество, интерпретиран вулгарно или възвисено,но все още жив в епохата на тракийския СВЕТЕЦ ОТ ПЛАНИНАТА.

ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА НАД ПУБЛИКАЦИЯТА СА ЗАПАЗЕНИ!

Здравей, Милена. Мисля че отиваш твърде далече при езиковата интерпретация на думите. Гебелейзис по вероятно означава гибел, а замолксис - замлъкнал, замълчал, както е направил този жрец на гетите. Това го казва още Ал. Чертов, в средата на 19 век, който казва че древният тракийски (скитски) език е съвременният славянски.

Андрей,
Смятам,че и прекаленото доверяване на авторитети не е здравословно.Сърдечен поздрав!

Тракийският Бог е Зи „Халдеите употребявали думата Zi, която е коренът на живота и означава у тях ДУХ.
На Български Жив, Живот, Животворящ Дух или този ,който вдъхва Живот и Оживотворява.
Зи се приема за Дух-a небесен от Ведите ,а Живин-Атман това е Живата душа при древните Траки.
При Поляците Жиче (Zicye) е живот при Чехите zivot, при русите Жизнь, при Беларусите Жыцце, на Санскрит българското Жив е Ziva.При гърците знакът Z замества знака Ж, от Zi името на тракийския бог би звучало като Жи, Жиа, Жиу – БОГ, всепроникващ и всеобземащ ДУХ на Живота.Зиези това е родоначалникът на българите според надпис от Латински хронограф от 354г., според когото надписът означава Ziezi или този от когото произлизат българите:Zi това е Живот от Живота, Дух от Духа= Зи,Жи=Ziezi.
Озирис в Египет в едната си ръка държи перо в другата жезъл.Ако душата на смъртният е по тежка от перото отива в Ада,ако е по лека в Рая.Озирис има значение само на български.От зората озарен и сияен.Той умира и възкръсва.Като Феникс и залязващото слънце като поникващите посеви и пробуждащата се природа той взема и дава живот.O-ZI-ris.Истината е ,че като се почне от 3 век. и от днешна Дачия,Унгария,Македония,Югославия,Молдова, Украйна, Татаристан та чак до Казакстан това всичко е било Tракия, Тракийски племена народи и култура.Индоевропейски Арийци.Няма древогръцка митология.Няма древногръцки герои.Има тракийска митология и Тракийски герои.И едни гнусни , бездуховни създания-паразити и крадци на история и цивилизационни достижения и на всичко , създавано от Хората на Духа .

Благодаря,aidriell,
Тълкованието Ви е много интересно!А заключението е много точно и честно!