Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2018 12:02 - ЧУДОВИЩА И МАШИНИ (продължение) - ЕДИН СЪВЪРШЕНО НОВ ПОГЛЕД КЪМ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ПОЗНАТА НИ МИТОЛОГИЯ, АВТОР:МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
Автор: milenavarbanova9 Категория: История   
Прочетен: 4985 Коментари: 10 Гласове:
6

Последна промяна: 01.10.2018 10:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

УВАЖАЕМИ СЪМИШЛЕНИЦИ,ТОВА Е ЧАСТ ОТ ГЛАВА ОТ НОВАТА МИ КНИГА "АТЛАНТИ И ЧУДОВИЩА"
ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ


Без съмнение Талос е техническо съоръжение, охраняващо остров Крит, най-важната атлантска и древнотракийска научна база в Егейския басейн, а може би и в цяла Европа. За името на острова Крит (скрит, крипта), за двата му най-важни древни градове – Кносос (гноси – познание) и Фестос (пещ), за неговия най-известен владетел, Минос и за гениалния Дедал, за летателните апарати (като този на Икар), за странните хибриди (като Минотавъра) и подземните лаборатории (Лабиринта), вече съм писала в много мои статии. Ще включа само бележката, която открих у Диодор, че Дедал, бягайки от Минос в Сицилия, намира убежище у цар Кокал (!), за когото построява непристъпен град – крепост на скалата Камик (!). Съдете сами какъв език е говорило и към кой народ е принадлежало населението на тоя огромен ареал!

Интересно е името на машината Талос. То съвпада с това на Итал (Italos), царя на енотрите, най-старото население, наред с авзоните, на централните и южни области на Апенинския полуостров. След смъртта на Итал, част от неговия народ приема названието италийци, а постепенно и целият полуостров започва да се нарича Италийски. Прастарият запис на името Итал обаче съдържа характерния за тракийския и българския език дифтонг „ае“ (Itaeles), при което името може да се чете като Ителес и това го прави идентично, както с името на „древногръцкия“ лечител и философ Талес, така и с българските имена Телец (Телес) и Телериг – Телес-риг (т. е. цар Телес). Известно е, че името Италия традиционно се превежда като „страна на телците“. И това отчасти е вярно – „теле“ на италиански език е “vitello”. Но широкоразпространена е и думата „cicciotello, -a”, което означава буквално „шишко-тел“, „дебело-тел“. Следователно словото „талос“, „телес“, има същия смисъл, както и в чистия български език – „тяло“ (тело), рожба, създание. Телето е рожбата на свещеното животно – кравата, нейното създание, тяло, приело плът от нейното тяло. Така можем да си обясним и смисъла на името на великия философ Аристотел – „най-доброто създание“.

Стигаме до извода, че названието на критския „Талос“ означава „рожба“, „създание“, „творение“ и тъй като произходът на думата „теле“ е същият, оттам идва и асоциацията на Талос с бик, подсилена от мощта и бързината на машината. Всъщност, струва ми се, че древните са свързвали с образа на бика всичко, което произхожда от Крит и са имали основание – Минотавърът, печатите, стенописите в двореца в Кносос, всяка следа, оставена от тая велика култура, свидетелства, че в нейната сърцевина стои ритуалът с бика като израз на вечната любов-борба между животинската, човешката и божествената природа.

Скоро Арго акостира недалеч от Йолк. Медея побързва сама да влезе в града и да накаже Пелий за злодейството му, разчиствайки пътя към престола за любимия си, станал междувременно неин съпруг. Пелий получава въжделеното златно руно, превърнало се в негово проклятие, също както главата на горгоната за Полидикт. Няма време да се порадва на придобивката, тя остава да събира прах, подпряна нейде из ъглите на двореца. Царят е съблазнен от предложението на Медея да го подмлади и убеден от няколко красноречиви демонстрации на нейното магическо изкуство, доброволно се подлага на чудовищна процедура – собствените му дъщери насичат тялото му на парчета и го хвърлят във врящ котел – откъдето, влязъл грохнал и на части, трябва да излезе млад и цял. Жителите на Йолк са потресени – те могат да разберат интересите, довели Пелий до неговото престъпление, но не и подобна ледена, надхвърляща въображението и човешките мерки, мъст. Йолк завинаги е затворен за Язон и Медея, които намират убежище при цар Креонт в Коринт. Любопитен е детайлът, който ни съобщава Аполодор: „Сизиф, син на бога на ветровете Еол и съпруг на Меропа, дъщеря на Атлант, е основателят на град Ефира (Етер?), който по-късно е назован Коринт – ако премахнем носовката, името на града ще звучи като Корит (корито).

В Коринт на брачната двойка се раждат трима синове. Но Креонт има свежа щерка, Главка, а любовта – сиреч страхът на Язон от Медея - е намалял или направо казано - омръзнало му е да изпълнява заповеди. Копнее за банален брак – е, разбира се, с млада царска дъщеря. За Медея всичко рухва, колко по-добре би било, ако си бе останала при татко Еет, човешкото същество със своята двойнственост отново е на път да се погаври с нея. Но тя не губи време в упреци, а тихо подготвя своята последна победа. Подарява на мъжовата си невеста красив пеплос и Главка умира в страшни мъки от отровата, с която е напоена тъканта. С нея загива и баща й Креонт, опитал се да свали проклетата дреха от снагата на детето си. Медея запалва двореца на коринтския цар и напълно го изпепелява заедно с телата на жертвите си, защото предварително го е посипала с особено вещество („корен“), което при съприкосновение с огън, води до бързо и пълно изгаряне на материалите – справка: пожарът, анихилирал ню-йоркските кули-близнаци през 2001 г.

Но истинският ужас предстои – за да обрече Язон на вечни мъки и вечно разкаяние, Медея прерязва гърлата на две от децата им и оставя трупчетата в храма на Хера, така че баща им дори не може да ги погребе, тъй като би извършил светотатство, влизайки в светая светих. Унищожен, Язон се самоубива, а според някои автори, гнила мачта от Арго пада върху него и го погубва в безпаметния сън, в който някогашният герой е изпаднал. Митът за неговия подвиг обаче тепърва ще размахва криле и ще вдъхновява сърцата на всички бъдни поколения.

Разказът е образец за класическа трагедия, той въплъщава и днешното понятие за трагичното – най-страшното, което може да извърши и да изстрада човешкото същество. Но тъкмо когато стигаме до финала на последния акт и си въобразяваме, че опустошеното сърце на такава майка ще я накара да разбие главата си в първата стена и да потъне в ада, Медея скача в една колесница, теглена от дракони, която й изпраща Хелиос и отлита в Тива, а сетне в Атина. Буквално преведено – хваща самолета и заминава за чужбина.

О, не – или тази атлантка е счупила всички рекорди и по нейните действия не можем да съдим за атлантския морал, или преданието за нея е сгъстило краските. И наистина, Диодор Сицилийски се оправдава, че „по причина на измислените от трагиците небивалици, много разкази съществуват за Медея“, а Аполодор допълва: „някои говорят, че тя избягала от Коринт, оставяйки своите малки дечица да молят за защита при олтара на Хера Акрайя, но коринтяните ги изтръгнали (от олтара) и ги умъртвили“. Продължението на историята като че създава един сравнително по-умерен образ на Медея. В Атина тя се омъжва за стария Егей и му ражда син – Медон. Но когато първородният егеев син, Тезей, се връща от война, с мащехата не намират общ език и Медея отново е прокудена заедно с Медон. Този път тя избира да се върне у дома. Баща й Еет е свален от трона на Колхида от брат си Перс, който царува и над Таврида. Медея убива Перс – навикът си е навик! – и връща властта на Еет. Нейният син Медон завоюва „значителна част от лежащата зад Понт Азия“ (Диодор Сицилийски) и става „справедлив и мъдър“ цар на Мидия, която взема неговото име. Загива в поход срещу индите. А най-малкият й син от Язон, Тесал, се възкачва на полагаемия му се трон в Йолк и дава името си на цялата област – Тесалия.

 

***

Ако вникнем в имената Медея, Медон, Медуза, си даваме сметка, че това е едно и също име. „Медуза“ се състои от корена „мед-„ и наставката „-уза“, която може да варира в „-уса“ и „-уша“, но представлява само умалителен суфикс (Мануш, Милуш, Аретуза, Клептуза, Кретуза и пр.). Следователно името на горгоната е Меда. Както е известно, „мед“ означава „ум“ на „древногръцки“ – Архимед, Тразимед. Мед и Меда са разпространени имена в тракийския свят. От митовете за Медея и Медуза е ясно, че „висшият разум“ на атлантите и тяхното „магическо изкуство“ до такава степен са поразявали въображението на хората, че те са назовавали с името Меда (Медуза) дори техните неодушевени технически изобретения – т. е. създадения от тях „изкуствен интелект“. Това означава, че истинският смисъл на словото „медицина“ е не само „лечителско изкуство“, а изобщо „наука“, „знание“ и следователно тракийският народ, наречен меди (миди), е бил обладател не само на целителски практики, а и на дълбоки познания във всички сфери. Едва ли етнонимът „меди“ идва само от името на цар Медон, защото ако това е допустимо за Мидия в Азия, където той е царувал, как ще си обясним произхода на името „меди“, носено от част от същия този народ, която обаче е останала да живее на Балканите, в днешната територия на България? Смятам, че и името на бляскавата мед, металът, който траките са свързвали с епохата на Атлантида и с „медното поколение“ – има същия произход и смисъл – интелект, наука, знание – материалът, чрез който „висшите умове“ на атлантите, са давали живот на своите творения.

Т. нар. „древногръцка“ митология е пълна с кратки свидетелства и за други специфични способности на „боговете“ и „нимфите“, които като мълнии озаряват цели клонове на древната наука, преставащи да изглеждат фантастично в очите на днешния човек. Такава е технологията за запазване на младостта, описана в мита за прекрасния Ендимион, цар на Елида, който, за да остане завинаги млад и красив, приема да бъде приспан в една пещера, в която богинята Селена всяка нощ рони сълзи над безчувственото тяло на любимия си. Очевидно, не става дума за пещера със сталактити и сталакмити, а за специално помещение, в което се съхранява капсулата с кандидата за вечна младост. Изкуството на подмладяване на старото тяло и обновяване на болните тъкани, също е било реална технология, а не само клопка за стари наивници. В мита за Медея, магьосницата показва на Пелий, че умее да превръща стар козел в младо яре и това не е само фриволен анекдот с почти порно привкус, иначе мнителният и треперещ над живота си цар, никога не би се съгласил да се подложи на вече описания страховит ритуал. След бягството на Арго от Колхида и сраженията с преследвачите, Медея успява да излекува по чудодеен начин само за няколко дни неколцина смъртноранени аргонавти. В „древногръцката“ митология два пъти се споменава за съществуването на технологичен процес, превръщащ новородено дете в бъдещ герой, неуязвим за човешките оръжия. Първият е случаят с Деметра, която, блуждаейки в търсене на похитената си от Хадес дъщеря Персефона, получава гостоприемството на елевзинския цар Келей и съпругата му Метанира. За да им от благодари, богинята решава тайно да направи неуязвим малкия им син Демофонт, но несведущата майка Метанира прекъсва внушаващия ужас у смъртните, акт и неволно причинява гибелта на детето. Вторият е всеизвестният мит за Ахил, който остава с една уязвима „ахилесова пета“, тъй като баща му Пелей възпира по аналогичен начин тайните усилия на съпругата си, богинята Тетида, да направи сина им почти безсмъртен.

Особен интерес предизвикват моментите, в които богове или хора се превръщат в животни. В Книга I на „Митологическа библиотека“ Аполодор съобщава, че Зевс и другите богове, бягайки в Египет от преследващия ги Тифон, приемат образа на различни животни, за да се спасят. Известен е митът за ловеца Актеон, когото Артемида превръща в елен, задето е видял богинята гола и собствените му кучета го разкъсват. Аполодор споменава и случая с Периклемен, син на Нелей и брат на Нестор, царя на Пилос, „геренския конник“, когото Посейдон (!) дарява със способността да приема „вид на всякакво същество“. В двубоя си с Херакъл, Периклемен се превръща ту в лъв, ту в пчела и т. н., но въпреки всичко, загива от ръката на супергероя на древността. Тетида приема различни образи на животни, а също и на огън и вода, преди да бъде победена и обладана от Пелей, определен за неин съпруг. Кирка превръща в прасета другарите на Одисей, а после по искане на героя, отново им връща човешкия облик. Фабулата на неувяхващия роман „Златното магаре“ на Апулей, една от малкото еротични древни творби, дошли до нас, така високо ценена от лицеиста Пушкин, е крепко изградена върху същия феномен – младият римски патриций Луций е превърнат в магаре от своята тесалийска любовница Палестра и уви, остава в тоя вид почти до последната страница. Романът е сатиричен и бихме приели всичко за метафора и шега, ако не беше дългото предисловие, според което тесалийските магьосници от прастари времена умеят да превръщат хората в животни. Богомилското предание твърди, че Боян Магът, синът на Симеон Велики, висш посветен, е владеел изкуството да се превръща във вълк. Напоследък много научни доклади завършват със заключението, че съвременната наука се е добрала до такива неизвестни до днес принципи на Мирозданието, които все по-плътно я доближават до понятието „магия“. Явно, тя все повече преоткрива – по-скоро за зло, отколкото за добро – забравените постижения на най-дълбоката Древност.

Всъщност всички парченца знание, съхранени в митовете, съществуват и в нашите чудесни български народни приказки. Отдавна още си бях обещала да напиша труд, в който да дам обяснение на някои техни „фантастични“ елементи. Настоящият текст е своеобразно изпълнение на този мой юношески обет.

 

***

Аполодор е – или се чувства – грък, ето защо пише в Книга I на „Митологическа библиотека“: „Девкалион (съответстващ на библейския Ной) пожелал да възроди човешкия род. Тогава Зевс му заповядал да хвърля камъни през главата си. Тия камъни, които хвърлял Девкалион, се превръщали в мъже, а тия които хвърляла Пира (жената на Девкалион), ставали жени. (…). Пира родила на Девкалион деца и първият бил Елин, роден, както казват други, от Зевс. (…). Елин по своето име нарекъл гърците елини и разделил между децата си земята (авторът има предвид областите на съвременната му Гърция – М. В.)“. Аз обаче се научих да прескачам тия подводни скали. Що се отнася до другите сведения, които поднася Аполодор (или Псевдоаполодор, според някои изследователи) и които не засягат пряко гръцките интереси, мисля, че мога да му се доверя и да направя следната равносметка:

 

* Оцелелите след глобалния катаклизъм синове и дъщери на Атлантида, наречени богове, океаниди, нимфи, рожби на Атлас или Посейдон – в зоната на Средиземно море, Егейския басейн и Причерноморието, са много повече, отколкото сме си представили досега. И това е нормално, защото зоната е близка до вероятното местоположение на Атландида в Атлантическия океан и е била гъсто населена от тяхната раса още преди Потопа. Разбира се, оцелели са и мнозина представители на техните колонии в други части на света (напр. Америка), но написаното от мен важи изключително за указаната област.

* Някои атланти се обособяват в малки свои общности по островите в Средиземно море и егейските архипелази или в труднодостъпни части на материка (планински области в Мала Азия, Балканите и други части на Южна и Централна Европа, планината Атлас в Африка). Там те бавно дегенерират и угасват. Други атланти избират да живеят в обкръжението на новото човечество.

* Всички родоначалници на царски династии в Южна Европа, Черноморието, Мала Азия и Егея и техните непосредствени наследници, са атланти. Това, което вече никой не оспорва по отношение на най-древните династии на Египет, е идентично със случилото се в оказаните зони (а вероятно и в много други краища на земята – Америка и пр.). Атлантида продължава да управлява света и „подир Атлантида“, но капацитетът на атлантската цивилизация е фатално редуциран.

 

* Започва постепенно сливане и смешение между атлантите - управници и човеците - поданици. То се извършва, както на духовно равнище, така и на кръвно, семейно. Раждат се деца, носещи белезите на двете раси. Този процес е бил низходящ за атлантите и сигурно е бил труден за приемане, но е бил единственият възможен. Атлантите цивилизоват хората, но им дават ограничено познание, само необходимото за едно „чисто“, природосъобразно съществуване. На висшата каста, носеща повече техни гени, те разкриват по-дълбоки тайни. А другото отнасят завинаги със себе си.

* Стигаме отново до предмета на тази статия и аз ще повторя казаното от мен в по-горните редове. Самите атланти са помагали на хората в обезвреждането на собствените си технически съоръжения, които вече не са могли или не са имали желание да поддържат. Някои от тях, управлявани от изобретен от атлантските учени изкуствен интелект, са продължавали да заплашват сигурността на региона (или на целия свят) и е било наложително да бъдат унищожени. Атлантите са искали да спасят човешкия род от собствената си участ – техногенен катаклизъм или „наказание Божие“ заради пороци, породени от т. нар. „технически прогрес“. Техническият прогрес е проява на гениалността на смъртния разум, но бързо се превръща в оръдие на най-отвратителната му черта – алчността – и става синоним на аморалност. Той е цинична замяна на Бога с машината-чудовище. Той е този неумолим звяр, който Абсолютното Зло може всеки момент да яхне, за да убие Бога у човека.

Атлантите са преживели цял планетарен цикъл, започнал в мига, в който са унищожили страшните машини на извънземна цивилизация (Уран) – Зевс убива Тифон, Хермес убива стоокия Аргус и пр. - и завършва с техните собствени демонични машини, погубили самите тях. Те не искат да допуснат подобен край за човешкия род и борейки се за неговото оцеляване, се борят за съхранението на собствените си гени. Или не бива да говоря за човечество, а само за белия човек?

 

И ето ни в повратната точка. Атлантите не са отишли далече, те са тук, в кръвта ни. Доказателството е, че правим една и съща грешка. За пророците не е трудно да предричат края на света, той е неминуем, защото човекът не се променя дори когато е полуатлант.

Едгар Кейси бе предсказал, че скоро Атлантида ще изплува от бездните на океана. И в същия миг Америка ще потъне.

Америка, земята на благородните индиоси, днес е превърната в гнездо на злодейството. Всяка кощунствена идея, всеки човеконенавистен промисъл, извират оттук и като черно проклятие се стоварват върху света. Но ние не сме само жертви, а и съучастници. Нашата алчност е помощник на нашия палач. Тя предаде Твореца, който ни е създал за друг, по-завиден жребий. В положението, в което се намираме, потъването на Америка като че ли е единственото ни спасение. Дори не мислим, че там обитават и милиони невинни хора. В съзнанието ни Атлантида е по-жива от всякога. Разчитаме на нея да въздаде възмездие, надяваме се на нейната върховна справедливост, тя е нашият Страшен съд. Готови сме да загинем в световната катастрофа, само и само тя да размени мястото си на дъното с Америка. То е все едно Бог отново да запрати дявола в бездната. Атлантида ще изплува с грандиозните си храмове, покрити с лунен алабастър, с концентричните си плавателни канали, със сияещия кристал, увенчал върха на главната й пирамида. Ще я съзрем в пълния й блясък, точно каквато си я представяме!

Появата й се очаква всеки момент!




Гласувай:
6



1. barin - Здравей, Милена. От написаното ...
11.09.2018 07:23
Здравей, Милена. От написаното излиза, че може да е интересна книгата. Много са писателите, но малко пишат смислено. За втори път прочитам двете глави в темите, които си публикувала. Дано постигнеш успех. Може да видиш моите нови теми.
цитирай
2. prarodinata - Поздравления!
17.09.2018 11:00
Милена, поздравления за статията и за нестандартното мислене "извън кутията"! Тезата ти звучи много логично и ще намери подкрепление и в древноарийските митове, записани на санскрит – само ще спомена за летящите вимани от "Рамаяна" и "Махабхарата". Днешните учени трябва да проумеят, че технологията не започва с нас!
цитирай
3. andorey - Ето още една гледна точка за Медуза, ...
17.09.2018 18:37
Ето още една гледна точка за Медуза, на Павел Серафимов - Спароток
http://sparotok.blog/politika/2010/03/29/meduza-bylgarkata-koiato-vkameni-gyrcite.520058
цитирай
4. milenavarbanova9 - Момчета, благодаря ви. Ще се чуем ...
17.09.2018 20:31
Момчета,благодаря ви.Ще се чуем скоро,защото имам една идея.Дано Бог даде да се осъществи!
цитирай
5. milenavarbanova9 - Скъпи приятели, тази вечер (17. 09. ...
18.09.2018 00:53
Скъпи приятели,тази вечер (17 .09.2018)и двата ми постинга внезапно изчезнаха от категория "популярни". На какво според вас се дължи това?
цитирай
6. barin - Здравей, Милена. Минала е една с...
18.09.2018 07:22
Здравей, Милена. Минала е една седмица, откакто си ги публикувала. След седмица темите изчезват от класацията.
Поздрави!
цитирай
7. milenavarbanova9 - Благодаря, barin. Струва ми се, че ...
18.09.2018 13:54
Благодаря,barin.
Струва ми се,че това правило е въведено отскоро,но може и да греша.Писах на администраторите,че за категория "история" не мога да важат правила,приложими за "политика" и "новини" (например)и постингите трябва да се излагат на общото внимание по-дълго време.Нека не в категория "популярни", за да не ни обвинят в " нарцисизъм" и тям подобни,но известно забавяне на темповете в "история" трябва да има.
С най-добри пожелания:Милена
цитирай
8. leonleonovpom2 - Възхитително, Милена!
14.10.2018 14:52
Имаш огромни познания, като не се задоволяваш само със самото познание! Умееш да ги свързваш и да ги разглеждаш във взаимовръзка И тогава много неща, считани за митова, приказка, изглеждат реални и възможни!
Това за атлантите е повод за размисъл Съществували ли са наистина или са дело на въображението на Платон!?
Някои неща отдревността, необясними от към създаването си ,карат да се мисли ,че са тяхно дело!
Да се спрем на пирамидите в Египет и в Мексико, а защо не и на статуите във Великденските острови
Има блокове тежащи стотици тонове, как са били предвижвани, а при пирамидите ,вдигани на височина от 150 метра? Разбира се , има правдоподобни хипотези, но никоя от тях не е напълно задоволителна!
Височината на Барселонската катедрала, която се строи вече повече от сто годиние е съизмерима с тази на Хеопсовата пирамида! Но в строежа и се използват асансьори и кранове Крановете са на две нива, за да обхванат височината от 171 метра Едните вдигат товара донякъде, другите го поемат и препращат по- нагоре Това със съвременна техника, при което и материалите са значително олекотени в сравнение с тези, ползвани в древността Определено ,това не е по силите на човек с нормални физически възможности и сега , и тогава, не използващ машини за повдигане!
Че са дело на антлантите, това твое предположение е напълно основателно и правдоподобно!

Хубав ден!
цитирай
9. milenavarbanova9 - към г-н Симеонов,leonleonovpom2
14.10.2018 19:32
Благодаря ти за хубавите и искрени думи!Благодаря за отделеното време,което си посветил на текста ми в почивния ден.Ценя високо мнението и насърчението ти.Желая ти здраве,успех и плодотворна седмица!
цитирай
10. milenavarbanova9 - УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СТАТИЯТА, ...
25.05.2019 12:15
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СТАТИЯТА,
НАПОМНЯМ ВИ,ЧЕ ТОВА Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПРЕДИШНИЯ ПОСТ,ТАКА ЧЕ МОЛЯ ВИ, ПРОЧЕТЕТЕ ПЪРВО НАЧАЛОТО.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: milenavarbanova9
Категория: История
Прочетен: 774635
Постинги: 328
Коментари: 1804
Гласове: 1896
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031