Случи се и този път:работата над предишната ми статия за Гибралтар,ме накара с подновено любопитство да се вгледам в делата на великия Херакъл и ми даде отправна точка за изследване на едно тракийско понятие,което въпреки усилията на "мастити" историци, е останало неразгадано до днешна дата.В проследяването на дванайсетте подвизи на Херакъл,от които царят на Микена и Тиринт,Евристей ( чиято нищожност го прави пряк предтеча на днешните български управници),признава само десет,особено ме заинтригува "осмият подвиг" - придобиването на божествените месоядни кобили,принадлежащи на Диомед,владетел на войнствените БИСТОНИ.Според преданието,самият Буцефал - жребецът на Александър Велики,води потеклото си от тези прословути кобили.Диодор Сицилийски в своето описание на Херакловите подвизи  (Историческа Библиотека кн.4).твърди,че след победата си над бистонския цар,Херакъл го хвърлил жив на разтерзание от собствените му кобили,които го изяли.Така супергероят на древността наказал Диомед,задето хранел любимките си със заловени  чужденци.Тракийският народ бистони е споменат от Херодот (VII,110),oт Аполодор( в еквивалентното описание на осмия подвиг на Херакъл,Митологическа Библиотека,кн.2),Страбон(География VII,43).Според древните автори,областите,владяни от бистоните,се простират в долното течение на  Места,около Бистонското езеро,но град Абдера при устието на реката не е основан от тях,създава го Херакъл като вечен спомен за възлюбления си Абдер,който загива в битката с Диомед.Интересна податка дължим на Аполодор ,който,описвайки завръщато на Херакъл от о.Еритея (в Атлантика),заявява,че героят е прекосил "Абдерия в Испания".
 Отличителният белег на бистоните,споменат от древните автори,са хактерните татуировки на очи,които и мъже ,и жени рисували по телата си,за да им помагат в битки и изобщо в трудни моменти.Тъкмо на това сведение ще обърна внимание,защото то ме доведе дразгадаването на тайнственото име "бистони".
   На всички езиковеди е известно ,че звукът "б"често преминава в "п" в различните европейски езици или след голям период от време.Тъй като отдавна съм на "италианска вълна",а и имам всички основания да смятам италийските народи за произлезли от тракийския етнос, етномимът"бистони"моментално ми напомни името на град Пистоя ( Pistoia), древно селище,намиращо се на равни разстояния от Флоренция и Лука в Тоскана.Когато посетих града преди повече от десет години,го видях занемарен и помръкнал,но липсата на реставраторска грижа не можеше да скрие великолепието на църквите и старинните дворци.Те всички бяха покрити с прекрасни стенописи и фасадите им силно напомняха стила на запазените български средновековни паметници.Тогава попаднах на един красноречив кратък текст,изсечен върху плоча в притвора на катедралата "Сан Дзено"(San Zeno,буквално Свети Цено,много популярно име в Италия в миналото,носено и от християнския епископ от 4в.,комуто е посветен храмът),според който Пистоя е дала много видни дейци на Ренесанса и тъкмо тук,а не във Флоренция,е започнало пробуждането на Тоскана.Ведната свързах странното име на града,с корена "ПИС" и понятието "изписвам",рисувам,което в италианския език е преминало в PITT - pitturare,но има ясен латински корен  -ПИКТ.
   Словото,означащо "писмен знак" - "epistola",чийто произход продължава погрешно да се смята за гръцки,не само показва крещящо звуково сходство с името на града Пистоя,но дава и обяснение на названието на тракийския народ " бистони" - покрити със знаци,изписани,изрисувани,татуирани.
   "Бистон" се нарича вид молец,чийто крилца са покрити от природата с "геометрични знаци"."Пистацит" пък е името на особен цветен,"изрисуван" минерал.
   Но ето че и промененото в "п" ТРАКИЙСКО "Б" отново се завръща чрез едно многозначително слово - BISTURI.На италиански това значи "ланцет",хирургически нож - и е понятие,което произхожда точно от Пистоя и от прадревното самоназвание на нейните основатели.То се е съхранило единствено в тази дума,защото градските занаятчии са се прочули в цяла Италия с уменията си да изрязват и украсяват със специален,изключително остър нож, великолепни фини произаведения,превърнали земята им в сърце на тосканското изкуство.


ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА НАД ПУБЛИКАЦИЯТА СА ЗАПАЗЕНИ!

ОТКЪСИ И ИДЕИ ОТ СТАТИЯТА МОГАТ ДА СЕ ПОЛЗВАТ САМО С ИЗРИЧНОТО РАЗРЕШЕНИЕ НА АВТОРА!