(На Путин и на всички други, искащи да са като него)

Образование!? Аз лично не отдавам предимство на образованието на човека пред неговата природа, защото хората се раждме във времена на обстоятелства, които са извън контрола ни, в не малка част от нашият живот.

Образованието, със своята боготворяща мощ, ни вкарва във вечна екзистенциална криза, подлагаща на съмнение самото нормално съществуване на човека. И в този вечна борба за надмощие над съмнението, образованият човек, човекът с дипломи от престижни университети, ги сътворява едни, които са под интелекта и на най-неграмотния.

Вглеждайки се в историята на близкото минало, почти всички ужасяващи катаклизми в отношенията между хората и държавите са сътворени от образовани личности. Личности, които са обладани от манията си, че са господари на Времето, знаят какво искат от него и знаят как да го постигнат, са минавали през планини от човешки трупове и реки от човешка кръв.

Тогава напред, и то най-отпред излизат въпросите какво е да си образован и обречени ли са необразованите на смърт – под различни форми и претекси.

Тези въпроси са особено актуални в днешно време, когато осезаемо се вижда, че науката е във война със своя създател – Човека. И тази война се води под сякакви форми и с всякакви средства.

Да, ние трябва да се образоваме, защото без А и Б още щяхме да сме в пещерите на своето невежество. Но ведно с А и Б трябва да учим децата си преди всичко да са човеци в отношенията си един към друг.

А тези, които не искат нито да се образоват, нито да бъдат нормални човешки същества, да бъдат изолирани веднъж и за винаги от общността на нормалните. Като военопрестъпника Рудолф Хес, който прекарал 41 години в затвора на Шпандау и се обесил на 93 г. възраст през м. август 1987 г.

За да придадем значимост на Образованието, ние преди всичко трябва да бъдем Човеци.

Защото ако в медицината започне да се чувства липсата на човеци, то тя се превръща в законно и модерно средство за унищожаване на хора.

 Защото ако в образоването започне да се чувства липсата на чове-ци, то просто не ни е нужно.

По-добре е да започнем да орем с дървеното рало, но да имаме човешки образи, отколкото да летим в космоса, разполагайки в него атомните си оръжия.

За мен човечността е най-важния щрих от портрета на Човека. Защото тя придава значимост на оня отрязък от нашето съществуване, наречен Живот.

Пети март 2015 г. – 08:30 ч.

Варна