Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2019 16:10 - Допълнителното задължително пенсионно осигуряване – гарнитура на „държавната пенсия” или истински доход за старини ?
Автор: emimilcheva Категория: Други   
Прочетен: 2572 Коментари: 0 Гласове:
17

Последна промяна: 18.12.2019 11:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 След 01.01.2000 г. в България се полагат основите на три стълбовия пенсионен модел с въвеждането на два капиталопокривни „стълба”, редом с разходнопокривния стълб, съществувал до момента. Преведено на разбираем български, това означава, че към дотогавашната пенсия, основаваща се на принципа на „солидарността на поколенията” се прибавят още два инструмента, при които се натрупват пари по лични сметки на бъдещите пенсионери. Единият от тях е задължителен – така нареченото „Допълнително задължително пенсионно осигуряване”, а другият е доброволен.

 

Малко история, демография, отровни гъби и логически съображения

До началото на пенсионната реформа, у нас имаше само един вид пенсия, средствата за които се осигуряваха и продължават да се осигуряват от работещата част на гражданството. Най-просто казано – парите за социални осигуровки, които в момента всеки плаща ежемесечно не отиват за неговата пенсия, те отиват за изплащане на пенсиите на днешните пенсионери. Очакването е, че когато днешните работливи граждани, които са осигурявали средства за пенсиите на своите родители и прародители достигнат пенсионна възраст, техните деца и внуци ще „поемат щафетата” и ще осигуряват нужните средства за техните пенсии.

Тъй като пенсиите на всяко поколение при тази така наречена „разходопокривна система” се плащат от децата и внуците на пенсионерите, затова всичко това се нарича с красивите думи „солидарност на поколенията”. Всъщност, общественото осигуряване у нас е в състояние на постоянен дефицит, при това голям и затова недостигащите пари за пенсиите на днешните пенсионери се взимат от държавния бюджет, който пък се захранва пак от данъците на населението и на бизнеса.

image

С две думи, разходопокривната система, венцехвалена като „солидарност на поколенията” у нас и не само у нас е в тежък дефицит и затова солидарността излиза двойна – един път плащаш социални осигуровки заради своите или чуждите баба и дядо, а втори път част от платените от вас данъци отиват пак за заплащане на пенсии.

Причината за това е променящата се демографска картина във всички развити индустриални страни и модерни общества. Продължителността на живота расте, раждаемостта намалява, на всичкото отгоре и трудовата миграция отвежда потоци от хора от нашата държава в други държави с по-висока цена на труда и парите за пенсиите по разходопокривната система все повече не достигат. Няма никакви изгледи в обозримо време те да нараснат, защото нито има изгледи да настъпи някакъв продължителен „бейби буум”, нито пък продължителността на живота ще се движи в друга посока, освен на горе.

Разходопокривната система е работела добре във времена, когато децата и младите хора са били значително повече от възрастните. Сега нещата изобщо не стоят така.

Ако си представите диаграма, на която нагори по ордината е възрастта на хората в години, а по абсцисата на ляво и на дясно се нанася броят на жените и на мъжете, ще видим, че някъде към 1900 година тази картинка за повечето страни е представлявала почти симетричен триъгълник. Колкото е нараствала възрастта, толкова е намалявал броят на мъжете и жените в двете посоки.

Днес обаче, в горната част на диаграмата има голям брой хора, докато долу, където са младите хора и децата се наблюдават сериозен недостиг. Така диаграмата на разпределението на населението по пол и по възраст, заприличва от пирамида или триъгълник на нещо, което силно наподобява на гъба. За социално осигурителната система, това е една порядъчно отровна гъба.

В българския случай, отровната гъба също е вече отгледана на практика и е въпрос на кратък период от време за да се оформи окончателно, като червена, бяла или зелена мухоморка.

Тези неблагополучия около демографската ситуация и съответно около разходопокривната система, станаха причина да се потърси някакво решение и в края на 20-ия век у нас беше проведена пенсионна реформа, която въведе капиталопокривната система у нас.

За разлика от разходопокривната система, при капиталопокривната система, пенсионните вноски на хората се събират по индивидуални сметки, а сметките във фондове, които се управляват от пенсионно осигурителни дружества в съответствие с много строго законодателство. Задачата на пенсионноосигурителните дружества е да осигуряват, колкото се може по-голяма доходност, за да не бъдат изядени натрупващите се пари от инфлацията. Това не е лесна работа, защото капризите на финансовите пазари са всеизвестни, били сме свидетели и на месеци в които пенсионноосигурителните дружества не са могли да осигуряват доходност на средствата в управляваните от тях пенсионни фондове, но в крайна сметка резултатите като цяло не са никак лоши.

В момента, доходността, която имат парите в пенсионните фондове е много по-добра от тази при банковите депозити и това предизвиква у някои коментатори  неадекватни реакции, граничещи с истерия.

Всъщност, ясно е, че когато разходопокривната система се задъхва, трябва да се потърси помощ в друга система, каквато е капиталопокривната. Там парите на работещите хора не отиват за „дядо и баба”, а се натрупват по техните индивидуални сметки и чакат деня, когато ще бъде навършена пенсионна възраст, за да бъдат харчени от собствениците си.

При капиталопокривната система също има рискове и те са свързани най-вече с капризите на капиталовите пазари. Действително, основната част от средствата на тези пенсионни фондове се инвестират в държавни дългови книжа (в най-голяма степен), в определени категории акции на фондовата борса (примерно у нас пенсионните фонодове изкупиха миноритарните акции на държавата в трите електроразпределителни дружества) във валути, дори и в недвижими имоти и в благородни метали. За пропорциите, в които могат да се инвестират тези средства има много строги предписания в пенсионното законодателство. Тези изисквания са много консервативни и са насочени изцяло в посока на максималната сигурност на инвестициите. Това разбира се е една спирачка за доходността, но никой не протестира много силно, защото отговорността е огромна.

Лошата новина е, че както казва живият класик на социологията Улрих Бек – „живеем във време на серийно произвеждана несигурност”. Дори и държавните дългови книжа не могат да ни дадат абсолютна гаранция, дори и когато става дума за едни от най-напредналите индустриални държави. Примерът с държавните дългови книжа на Италия е христоматиен.

Точно затова, никой не предложи разходопокривната система да бъде заменена изцяло с капиталопокривна. Въпреки очевидните пороци и недостатъци на разходопокривната система, успоредното съществуване на двете системи е един разумен подход при управлението на риска в цялостната социалноосигурителна система. По тази логика се стигна до създаването на ...

 

... „три колонната социално осигурителна система” у нас.

Тя обхваща Държавното обществено осигуряване (ДОО), което е разходопокривната компонента, за която говорихме по-горе;  Допълнителното-задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и Доброволното пенсионно осигуряване (ДПО). Това са трите стълба на осигурителната система – първи разходопокривен и втори и трети – капиталопокривни.

Първият стълб, основаващ се на разходно-покривния принцип и на коментираната вече идея за солидарност на осигурените лица има задължителен характер и обхваща всички, които се осигуряват. Във фондовете на ДОО постъпват вноските на всички работещи и плащащи осигуровки, било то чрез работодател или самоосигуряващи се лица, а тези осигуровки се разпределят като обезщетения, помощи и пенсии на хората в нетрудоспособна възраст. Пак ще повторим, че към днешна дата  не може да се разчита само на този стълб – пример е „дереджето” на настоящите пенсионери. Тази тенденция ще се задълбочава и през следващите години, защото съотношението на работещи спрямо пенсионери намалява. Все по-малко работещи ще трябва да плащат пенсиите на все повече пенсионери.

Действието на капиталовия принцип се изразява в това лицата в трудоспособна възраст да отделят от възнаграждението си и да инвестират в различни финансови инструменти, които да им носят доходност, така че при достигане на пенсионна възраст да ползват заделените от тях средства с натрупаната допълнителна доходност. Вече подчертахме, че отчисляването на част от внесените осигурителни вноски в частен пенсионен фонд, цели да се намали риска от недостиг на средства в общественото осигуряване, произтичащ от демографския проблем, за да се подобри стандартът на живот на хората в пенсионна възраст.

Вторият стълб е допълнителното задължително пенсионно осигуряване, което действа на описания капиталов принцип. Вноските постъпват по индивидуални осигурителни партиди в частни пенсионни фондове, които инвестират средствата на осигуряващите се в тях лица в определените от закона инструменти и разпределят доходност върху внесените суми.

Третият стълб на нашата пенсионна система е доброволното пенсионно осигуряване. При него отново действа капиталовият принцип. Средствата постъпват във фондовете, инвестират се и осигурените лица получават и натрупаната доходност. Една от основните разлики от другите два стълба е доброволността - всеки сам избира дали да се осигурява, избира фонда, в който да се осигурява, избира размера на вноската, която да прави, и срока, за който да внася. В тях може да се осигурява и да бъде осигуряван от своя работодател или от трето лице (т.нар. друг осигурител) всеки гражданин, навършил 16-годишна възраст. Към това се добавя и възможността за данъчни облекчения, които могат да намалят с до 10% данъчната основа на доброволно осигуряващите се лица.

За да се осигури нормален живот след пенсия, експертите смятат, че пенсията трябва да бъде поне 70% от размера на последната заплата.

Преценява се, че пенсията от първия стълб би могла да осигури около 30% от последната работна заплата на лицето преди пенсиониране.

Пенсията от втория стълб – задължителното осигуряване в частни пенсионни фондове за всички родени след 31.12.1959 г. нататък - би трябвало да осигури допълнителни 10-15%, или сумарно, първият и вторият стълб да осигурят между 40% и 50% от размера на заплатата преди пенсиониране.

Разликата от около 20% (до достигането на препоръчителните 70% от последната заплата) би могла да бъде компенсирана от всеки от нас индивидуално чрез осигуряване в доброволен пенсионен фонд или чрез други подходящи финансови инструменти.

За всички, които не се осигуряват по втория стълб в универсален пенсионен фонд (защото са родени преди 01.01.1960 г.), участието в доброволен пенсионен фонд е една възможност да се включат в пенсионен модел, основан на капиталов принцип. Това означава лицата да имат своя индивидуална партида, средствата в която се натрупват във времето, инвестират се и носят допълнителен доход.

Безспорна истина обаче е, че всеки, който иска да си осигури спокойствие за старините си, трябва да го направи, докато е работоспособен. В днешни дни имаме възможността да избираме начина, по който да си гарантираме спокойствие в бъдеще. На пазара съществуват редица финансови инструменти, които предлагат възможност за инвестиция под различна форма, с различна степен на риск, срок и доходност.

 

Фондове на допълнително задължително пенсионно осигуряване

От 01.01.2000 г. всички лица, родени след 31.12.1959 г., които работят по договор или се самоосигуряват подлежат на задължително осигуряване за втора пенсия в Универсален (за работещите при условията на трета категория труд) или Професионален (за работещите при условията на втора и първа категория труд) пенсионен фонд, в допълнение към осигуряването във фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване (ДОО).

Те са различни и един човек може да има и универсален и професионален фонд. Само някои определени категории служители на държавата, осъществяващи дейност, свързана с националната сигурност, (служителите в Държавна агенция „Разузнаване“, служба "Военна информация" на Министерството на отбраната, Държавна агенция "Национална сигурност" и Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията) не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

Чрез Универсалния пенсионен фонд (УПФ) всяко осигурено лице има възможност да получава допълнителна пожизнена пенсия за старост, отделно и независимо от пенсията от Държавното обществено осигуряване (ДОО) при наличието на определени условия разписани в Кодекса за социално осигуряване.

Осигуряването в Професионален пенсионен фонд (ППФ) дава право на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране. Тази пенсия се получава от момента на придобиване на право за ранно пенсиониране до навършване на годините за право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от Държавното обществено осигуряване.

Размерът на дължимата осигурителната вноска за фонд ДЗПО се разпределя между работодателя и осигуреното лице, независимо дали осигуреното лице е избрало частен пенсионно-осигурителен фонд или Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система  („Сребърния фонд“). Държавата е определила месечната вноска за 2019 г., която постъпва в Универсалния пенсионен фонд да възлиза на 5 % от осигурителния доход на лицето, като се разпределя между работодателя (2,8%) и работника (2,2%).

В Професионалния фонд  за работещите при условията на I категория труд вноската е 12% от осигурителния доход, а за тези които работят по условията на II категория труд вноската е 7% от месечния им осигурителен доход и тя е изцяло за сметка на работодателите.

Самоосигуряващите се лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка.

Осигурителните вноски за фонд ДЗПО се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7 от КСО. Те се внасят върху доход, не по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход  (така нареченият осигурителен праг) и не по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определени със Закона за бюджета на ДОО. Превеждат се едновременно с осигурителните вноски за ДОО.

Вноските към фондовете на ДОО (фонд „Пенсии“, фонд „ОЗМ“, фонд „Безработица“) за 2019 г. определени от Държавата са други. Така например, за тези които се осигуряват по условията на  III категория труд, осигуряването във фонд „Пенсии“ на ДОО е 14,8 % от осигурителния доход на лицето, като за сметка на осигурителя е 8,22 %, а на осигурения е 6,22 % , а осигурителната вноска за фонд „ДЗПО“ на УПФ е само 5 %.

Дойде време да посмятаме малко

И така според данните от Националния статистически институт средната работна заплата за страната за второто тримесечие на 2019 г. е 1260 лв. Ако направим едно просто изчисление ще се види, че към фонд „Пенсии“ за един месец работникът ще внесе 82,91 лева, а работодателят - 103,57 лева или общо 186,48 лева, за фонд „ДЗПО“ в УПФ работникът ще внесе по своята индивидуална партида само 27,72 лв., а неговият работодател ще му внесе още 35,28 лева или общо 62,92 лева. Във фонд „Пенсии“ човек натрупва много повече доход в сравнение с внесеното в неговата индивидуална партида в УПФ.

Това не може да бъде смятано за достойнство на нашата социално осигурителна система но отлично пасва на разбиранията на държавата за разпореждането с ножа, сиренето и дъската върху която се реже. По напълно рационални властнически съображения, държавата (по-точно власт имащите в държавата) е заинтересувана да се знае, че „пенсията идва от нея”.

От политическа и от предизборна гледна точка, държавата няма интерес от голям дял на втория стълб в пенсионните приходи на хората. Населението трябва да знае, че „истинската” пенсия е държавната, сиреч разходопокривният първи стълб. Дори и в условията на тежък дефицит на фонд „Пенсии” на ДОО, държавата може да реши да „вдигне” пенсиите за сметка на прехвърляне на средства от държавния бюджет. Тоест, да вземе пари от данъците на работещите и да обясни на пенсионерите, колко е загрижена ТЯ за тях. Всичкото добро идва от държавата и точка.

Вторият стълб трябва да е за красота и за гарнитура на първия. Затова, държавата стриктно следва два принципа – единият е да не допуска нарастване на дела на втория стълб, а другият принцип е да търси всякакви лицеприятни пътища да сложи ръка на събраното в частните пенсионни фондове от втория стълб. Но за това ще стане дума след малко.

 

Правото на избор

Както вече стана дума, началото на допълнителното задължително пенсионно осигуряване е поставено през далечната 2000 г. с влизането в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване, по-късно променен на Кодекс за социално осигуряване.

Преди 19 години всички хора, които са родени след 31.12.1959 г. бяха задължени да избират пенсионоосигурително дружество, в което да постъпват вноските им по допълнителното задължително пенсионно осигурявне в универсален пенсионен фонд.

От тогава всеки, който за първи път е осигуряван за пенсия (сключване на първи трудов договор, започване на дейност като самостоятелно заето лице) има тримесечен срок да избере лично някой от универсалните пенсионни фондове. Изборът не е на работодателя, на синдикални дейци или на каквито и да са други „добронамерени” хора, а на самият осигурен човек, започващ кариерата си на пазара на труда. За работещите при специфични условия на труд, се избира и професионален пенсионен фонд, в който да се внасят парите за втора пенсия.

Участието във фонд за допълнително пенсионно осигуряване започва от датата на сключване на осигурителен договор между осигуреното лице и избраното лицензирано пенсионноосигурителното дружество. Заявлението е по образец, утвърден с наредба на Комисията за финансов надзор. Подава се в офис на пенсионноосигурителното дружество, чрез осигурителен посредник или като електронен документ, подписан с електронен подпис.

Осигурителният договор се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на избора, ако лицето е избрало да се осигурява в друго пенсионноосигурително дружество или във фонд "Пенсии" на ДОО.

Важно е да се пазят внимателно екземпляр от осигурителния договор и правилника за организацията и дейността на пенсионния фонд, тъй като в тях са описани условията, при които се осигурява едно лице.

В случай че лицето не избере фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване в тримесечен срок от възникване на задължението за осигуряване или е подадено заявление за участие в повече от един УПФ, то бива разпределено в такъв фонд служебно от Държавата по жребий между регистрираните в страната универсални и/или професионални пенсионни фондове.

 

Какво става, ако едно лице не знае или е забравило в кой точно фонд се внасят средствата му по индивидуалната партида?

Едната възможност е човек да получи тази информация, като подаде заявление до Националната агенция за приходите (НАП) за предоставяне на информация в кой Универсален или Професионален пенсионен фонд постъпват осигурителните му вноски и да я получи срещу документ за самоличност.

Другата възможност е да посети интернет страницата на НАП (www.nap.bg) „Справка за данни по ДЗПО“, на която с персонален идентификационен код от НАП (ПИК) и Квалифициран електронен подпис (КЕП) можете да получи желаната информация. Електронната услуга дава достъп до информация за направени осигурителни вноски към универсален, професионален или доброволен фонд.

По принцип ако разпределението е служебно, то пенсионното дружество е длъжно да информира с уведомително писмо за това, непосредствено след разпределението.

 

Право на информация за натрупаните средства по индивидуалната партида

Всяко осигурено лице има индивидуален осигурителен номер в избраното пенсионноосигурително дружество, а вноските му  за фонд ДЗПО на УПФ постъпват и се натрупват в индивидуална осигурителна партида. Внасяйки средствата си във фонда, осигуреното лице закупува пенсионни дялове. Стойността на дяловете се променя ежедневно. Нарастването на пенсионния дял отразява постигнатата доходност от инвестициите, в резултат на която се увеличават и средствата по партидите на осигурените. Всяка индивидуална партида е с различна сума и зависи от годините осигуряване и върху каква сума е правено то.

Средствата в пенсионните фондове се натрупват и инвестират, съгласно изискванията на КСО. В кодекса се определят инструментите и се поставя ограничения за инвестиране пред пенсионните дружества, с цел да се защитят интересите на осигурените лица. Поставено е и изискване за  постигане на минимална доходност по партидите на осигурените лица. Инвестиционната политика на всеки УПФ е определена в неговия правилник. Надзорът по изпълнението на инвестиционната политика на пенсионноосигурителните дружества е възложена на Комисията по финансов надзор.

Инвестиционната политика на всеки УПФ е определена в неговия правилник. Пенсионноосигурителното дружество, което управлява фонда, в който е осигурено дадено лице е длъжно всяка година до 31 май да изпраща извлечение от  индивидуалната му партида по пощата. То съдържа информация за натрупаните средства по партидата към края на предходната година, постъпилите вноски, постигнатата доходност, извършените плащания и начислените такси и удръжки.

Също така заинтересуваното лице може и текущо да следи състоянието на партидата си, с помощта на осигурителен номер и парола. Те се предоставят лично от съответното пенсионноосигурително дружество.

 

Такси и удръжки

Допълнителното пенсионно осигуряване в България се осъществява от частни търговски дружества.  Те събират такси и удръжки от осигурените лица, чиито средства управляват. За да защити интересите на осигурените, законодателят е предвидил, че пенсионноосигурителните дружества могат да събират единствено предвидените в Кодекса за социално осигуряване такси и удръжки, като е определил и максимално допустимия им размер.

На сайтовете на дружествата са публикувани правилниците на фондовете, а в тях са упоменати всичките такси и удръжки, като последните са посочени и в осигурителен договор. Най-важните такси при УПФ са инвестиционната такса и таксата за управление на УПФ.

Инвестиционната такса се начислява върху размера на партидата на осигуреното лице, без значение от реализираната доходност, като максимумът й е 0,75 % за 2019 г.

Такса управление е удръжка, която се прави „на входа” от всяка нова вноска при УПФ и размерът и е 3,75% за 2019 г.

Ако осигурените лица желаят да прехвърлят натрупаните си средства в друг фонд, могат да го направят веднъж годишно без да заплащат такса.

Такса има само при смяната на пенсионен фонд в България с такъв в страна от Европейския съюз. Тя е в размер на 10 лева.

 

Право за прехвърляна на индивидуалната партида в друг фонд за допълнително пенсионно осигуряване

Дори човек да е избрал пенсионен фонд, в някакъв момент може да поиска да го смени. Промяната може да бъде направена един път годишно (едногодишния срок се прилага и за сключването на първия осигурителен доход и за служебното разпределение), но не по-късно от 5 години преди навършване на възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО и ако не е отпусната такава на друго основание (чл.68А от КСО, §4 от ПЗР на КСО) на  заинтересованото лице.

Промяната във вида на осигуряването възниква от първо число на месеца, следващ месеца, през който е направен избора.

За да прехвърли индивидуалната си партида човек в друг пенсионен фонд е необходимо да подаде заявление до избраното дружеството, което го управлява. Заявлението е по образец и се подава с нотариална заверка на подписа. Нотариалната заверка е задължителна. Договорът не се сключва едновременно с подаване на заявлението за прехвърляне, а едва след потвърждаването на прехвърлянето от „старото” дружество. След превеждане на  средства по индивидуалната партида „старото” дружество е длъжно да изпрати с писмо с обратна разписка информация, каква сума от партидата е прехвърлена.

От 15 август 2015 г. след поредната промяна в Кодекса за социално осигуряване се даде възможност на осигурените лица, родени след 31.12.1959 г. да се откажат от пенсия в УПФ и да се осигуряват само в Държавното обществено осигуряване-фонд „Пенсии“ и съответно фонд „Пенсии за лица по чл.69“. За тези лица осигурителната вноска за фонд „ДЗПО“ в УПФ  от 5 %  ще бъде пренасочена към ДОО.

Прехвърлянето на индивидуалната партида в ДОО също става със заявление, което се подава в НАП – лично, от упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно лице или по електронен път с квалифициран електронен подпис на осигуреното лице. Тези осигуровки се събират в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионнна система  („Сребърният фонд“), защото заинтересованото лице може да възобнови осигуряването си от фонд „Пенсии“ на ДОО в универсален пенсионен фонд.

Лицата могат да упражнят правото си този избор след изтичане на една година от  избора на фонд „Пенсии“ и до 5 години преди навършване на възрастта по чл.68, ал.1-2 от КСО, чрез подаване на индивидуално заявление до пенсионноосигурителното дружество по ред, определен с наредба, издадена от Комисията за финансов надзор. За периода, през който партидата е била на съхранение в т.нар.“Сребърен фонд“ не се начислява никаква доходност. В този случай осигурителните вноски, предвидени за осигуряване в УПФ започват отново да се превеждат по индивидуалната партида на лицето в избрания от него УПФ.

Осигурените в професионален пенсионен фонд (ППФ) лица също могат еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" с увеличена осигурителна вноска, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. Веднъж прехвърлило средствата от индивидуалната си партида, лицето не може да възобнови осигуряването си в ППФ. Промяната се извършва чрез подаване на заявление в компетентната териториална дирекция на НАП – лично или от упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно лице или по електронен път с квалифициран електронен подпис на осигуреното лице. Осигурителната вноска за ППФ (12% за първа и 7% за втора категория труд) започва да постъпва във фонд „Пенсии“ на ДОО от първо число на месеца, следващ месеца на избора.

През последните 5 години, които остават до момента на навършване на възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО, лицата НЕ могат да прехвърлят средства в и от „Сребърния фонд“. Те ще получават пенсия от там, където са осигурявани през тези последни пет години.

Ако средствата по партидата до момента на пенсиониране са били в „Сребърния фонд“, лицето получава пенсия само от НОИ, тъй като средствата ще се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на ДОО. Ако средствата въобще не са били прехвърляни в „Сребърния фонд, или са прехвърляни, но са върнати обратно в УПФ, лицето ще получи пожизнена пенсия от НОИ и допълнителна пожизнена пенсия от УПФ, в който е партидата му към момента на пенсионирането.

 

Какъв да бъде изборът - Универсален пенсионен фонд или фонд „Пенсии“ на ДОО?

Хората родени след 31.12.1959 г. имат право да изберат  къде да  насочат своите индивидуални партиди от универсалния пенсионен фонд - към частни пенсионноосигурителни дружества или към „Сребърния фонд“.

За съжаление, отговорът на поставения въпрос е труден и е строго индивидуален за всеки осигурен. Има много условия и фактори, които се отразяват на решението. То може да се вземе едва след като се види  и сравни какво ще получи в двата случая: какъв би бил размерът на пенсията от ДОО, изплащана в пълен размер и какви биха били размерите на пенсията от ДОО, изплащана в намален размер, и на пенсията, изплащана от УПФ. За да се разбере това, обезателно трябва да се поиска консултация със съответните изчисления от частното пенсионно-осигурително дружество в чийто фонд сте осигурени. Добре е да се потърси и съвет от независим пенсионен консултант с проверена репутация.

Има няколко важни предимства на осигуряването по втория стълб. Допълнителната пенсия от УПФ се отпуска пожизнено, след навършване на възрастта по чл. 68, ал.1-2 от КСО на заинтересуваното лице, без да се изисква някакъв точно определен осигурителен стаж и може да се получава преди да се отпусне пенсия от НОИ.

По желание на осигурения, пенсионният фонд може да изплаща пенсия за старост пет години преди навършване на възрастта му за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от „първия стълб”. Условието е, че натрупаните средства по индивидуалната партида трябва да позволяват отпускане на такава пенсия, в размер не по-малък от размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО.

Размерът й се определя на базата на натрупаните средства по индивидуалната партида на лицето, направени от вноски и доходите от тяхното инвестиране и в зависимост от продължителността на живот след пенсиониране.

След пенсионирането на лицето от УПФ, партидата му се запазва и се обслужва както преди пенсионирането - остатъкът от средствата се инвестират, като доходността се натрупва в партидата.

Също така може еднократно или разсрочено да бъдат изплатени до 50% от средствата, натрупани по партидата на лицето, при намалена работоспособност над 89,99 на сто, въз основа на експертно решение (ЕР) на ТЕЛК или на НЕЛК.

Средствата по индивидуалната партида се наследяват и се получават еднократно или разсрочено. При смърт на осигуреното лице, преди да е придобил право на лична пенсия от УПФ, натрупаната сума се изплаща на наследниците му. Правото на наследяване се запазва и когато осигуреното лице вече получава пенсия от УПФ, като се изплаща остатъкът от индивидуалната му осигурителна партида.

Ако лицето осигурявано в УПФ се пенсионира и преживее над средната възраст, за която се изчислява пенсията, то продължава да получава пожизнена пенсия за сметка на пенсионните резерви на фонда с размер на пенсията, получена през последния месец, в рамките на който са изчерпани изцяло средствата по партидата му.

В случай, че натрупаните средства по партидата на лицето в УПФ, са с малък размер и не са достатъчни за получаване на пожизнена пенсия с размер най-малко 20% от минималната пенсия за страната, пенсия от УПФ не се отпуска, а средствата по партидата се изплащат на лицето еднократно или разсрочено по избор на заинтересувания.

Разбира се, осигуреното лице може да избере да прехвърли средствата си от УПФ във фонд „Пенсии” на ДОО. Осигурителните му вноски за фонд „ДЗПО“ в УПФ  от 5 %  ще бъдат насочени към „Сребърния фонд“. След придобиване на право на пенсия, средствата по партидата ще се прехвърлят във фонд "Пенсии" на ДОО. На тези лица  ще се изчисли пълна, не намалена държавна пенсия, но те няма да получават пенсия от частен фонд.

Държавата гарантира, че заинтересованите лица при изпълнението на условията разписани в Кодекса за социално осигуряване ще получават пенсии, но няма точно определена сума. Тези пенсии подлежат на индексация, но тя не е гарантирана и се определя с държавния бюджет за предстоящата година. Във фонд „Пенсии“ няма индивидуални партиди, затова и при смъртта на осигуреното лице НЯМА наследяване на натрупаните му средства.

От всичко това следва единствено възможната препоръка. Решението за евентуален отказ от осигуряване в частен пенсионен фонд трябва да се вземе само след много внимателна консултация с компетентен пенсионен консултант, след като са получени съответните изчисления от частния пенсионен фонд, в който сте осигурени.

Както казахме по-горе, държавата е силно заинтересувана да мотивира хората да прехвърлят средствата си от частните пенсионни фондове във фонд „Пенсии” на ДОО. Един път, това й дава средства днес, за изплащане на днешните пенсии. За утрешните пенсии в определена степен важи принципът „след нас и потоп” – те ще са грижа на някоя друга власт, не на днешната. Освен това, не е никаква тайна, че във всяка политическа партия има хора, които не могат да спят поради факта, че вече над 13 милиарда лева са натрупани в частните пенсионни фондове, инвестират се и ... държавата няма никаква власт над тях, освен разбира се надзорната функция на КФН.

По тази причина, осигурените лица трябва да бъдат изключително предпазливи, резервирани и дори подозрителни, когато чуват съвети да се откажат от осигуряването си по „втория стълб” от страна на политически лица от действуващата изпълнителна или законодателна власт, както и от държавни служители. Не е хубаво човек да бъде параноичен, но както беше казал един автор „живели сме и в по-трудни времена, но в по-подли не”.

Разбира се, има случаи, когато прехвърлянето на натрупаните средства от УПФ в „Сребърния фонд” е изгодно за осигурените лица. Най-често, това е свързано със случаи на ранно пенсиониране при определени категории служители от силовите ведомства, но и тук важи предишната препоръка – съберете нужната информация, консултирайте се с компетентно лице и тогава действувайте. Помнете, че всеки случай е индивидуален и трябва да се решава сам за себе си.

Емилия Милчева е пенсионен консултант с повече от 11 годишен опит в пенсионното производство. В момента тя е в основата на екипа на Кантора "Три уши 3" за извършване на пенсионни консултации и услуги.
image




Гласувай:
17



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: emimilcheva
Категория: Други
Прочетен: 171165
Постинги: 31
Коментари: 41
Гласове: 9102
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031